Българският рудодобив под заплахите на ресурсния национализъм и международния популизъм

Докладът изследва развитието на суровинния сектор като най-реалистичният шанс за разумно и икономически ефективно внедряване на Зеления пакт в България. Документът отразява заплахите за сектора, навлизащи в европейската законодателна рамка и нуждата от проактивна позиция от страна на българската държава при създаването на европейска регулация на суровинната промишленост съблюдавайки в национален план адекватни нива на данъчно облагане и административни процедури.

Суровинният сектор е вероятно най-реалистичният шанс на България за бърза стратегическа международна интеграция в процеса на декарбонизиране на световното стопанство, тъй като на етапа на развиваща се икономика, българската индустрия все още не е достигнала ниво на масово производство на капиталови стоки с висока добавена стойност или скъпи потребителски стоки.

Потенциалът на България е подкрепен от наличието на значими за Европа залежи на метални полезни изкопаеми, макар и тяхното качество да е относително бедно на фона на световните лидери по запаси като Австралия, Канада, Чили и Русия, както и наличието на няколко международни и национални инвеститори, интегрирали водещите технологии и ноу-хау на местно ниво. От друга страна, българският рудодобив е под нарастваща заплаха от ресурсен национализъм и международен популизъм, навлизащ в европейската законодателна рамка.

Ресурсният национализъм се изразява основно в:

– Популистко вдигане на данъчното облагане върху суровинния сектор, макар и сравнението с останали страни с аналогични залежи и успешно развита добивна индустрия да показва добра практика от 1% до 6% от стойността на добитите метали и

– Постоянно утежняване на администрирането на инвестиционния процес като това в България е достигнало до абсурда, при който дори Европейската Комисия нито знае колко институции са отговорни за издаването на разрешения за добив на полезни изкопаеми в България, нито е способна да изчисли колко (десетки) години реално отнема процеса над законоустановените норми (които се нарушават винаги). Страната ни се е превърнала в международен лош пример за регулиране и администриране на процеса като привлича и сравнения с насмешка между нужните близо 20 години за изграждане на рудник в България в сравнение с монументални човешки постижения като изграждането на Суецкия канал (15 години) или стъпването на човек на Луната (9 години).

Международният популизъм в Европа задълбочава погрешното мнение, че използваните потребителски и капиталови стоки могат да бъдат рециклирани и използваните в тях метали да бъдат извлечени с 100% ефективност като реално новите индустрии не увеличат базовото потребление на метали. Всяко от двете допускания е грешно, но политическите тенденции да бъде прегърната подобна псевдо-екологична утопия прерасна в Доклад по собствена инициатива на Европейския Парламент (Комисията по околна среда, 2021), където в Комисия по околна среда бе гласувана пълната забрана на минни дейности в защитени зони в ЕС, макар и тя в последния момент да бе омекотена. Имайки предвид, че над 1/3 от територията на България попада в мрежата НАТУРА 2000 (Министерство на околната среда и водите, 2021), това би довело до колапс на суровинния сектор у нас. В следващите 1-2 години се очаква да стартира и конкретна законодателна инициатива в ЕК, хипотетично заплашваща същестуването на българския рудодобив и съответно потенциала на България да се интегрира стратегически в Зеления пакт.

Българската изпълнителна и законодателна власт трябва да бъде проактивна в процесите по европейска регулация на суровинната промишленост и да пристъпва към националната регулация на сектора с отговорно сравнение между българските ресурси, нива на данъчно облагане и административни процедури с аналогични на нас развиващи се икономики, успешно инвестиращи в рудодобивната индустрия.

Съдържание на доклада:

I. Общ преглед

– Зелената сделка и България – възможности и потенциал.

– Европейският съюз и климатичните промени.

– Ключово значение на суровините за бъдещето на ес

– Изходно състояние на минерално-суровинната индустрия в България през 2020

– Заетост и човешки ресурси в отрасъла.

– Тенденции и бъдещо развитие на минната индустрия в България.

– Засилваща се регионална конкуренция в ключови сегменти на минерално-суровинната индустрия.

II. Предизвикателства

– Подновен тренд на ресурсен национализъм.

– Политическа нестабилност, законодателна неефективност и неясноти относно достъпа до подземни богатства в България.

– Международен популизъм през европейската стратегия за суровините и ограничения по мрежата натура 2000.

– Концесионни политики.

III. Препоръки

С пълния текст на доклада „Българският рудодобив под заплахите на ресурсния национализъм и международния популизъм“ може да се запознаете тук: ДОКЛАД СИПП