Кой какво (не) е сметнал в битките по ремонта на бюджета

Актуализацията на бюджета за 2021г. се превърна в една от основните точки на напрежение между политическите партии, служебния кабинет и президента Радев. Служебното правителство все по-категорично показва голямото си притеснение от възможността актуализацията да не стане факт. Румен Радев дори си позволи по-остър тон към политическите формации с изискване за бързо приемане на актуализацията на бюджета. Почти сигурно вариантът на служебното правителство, който бе предложен и внесен в Народното събрание, ще бъде променен и то може би сериозно. Въпреки всичко преправяне на бюджетната рамка за настоящата година ще има и това ще стане факт в близките две до три седмици.

Ако започнем с положителните новини, то определено може да се каже, че икономическата ситуация и съответно бюджетната позиция към края на месеците юни-юли е добра. Добрата икономическа конюнктура и повишаването на инфлацията носят позитиви за приходната част. Предварителните данни за юли показват осезаем ръст в приходите на годишна база, най-вече при тези от данък добавена стойност и данък общ доход. Част от добрите резултати при представянето на ДДС приходите се дължат на концесионното плащане от 606 млн. лв. за летище София, 110 млн. лв. от които представляват ДДС. Позитивен сигнал е и по-слабият ръст при общите разходи, който възлиза на 4,5% на годишна база. Като цяло второто тримесечие показа доста добри икономически резултати, което се очаква да продължи и през третото тримесечие. Важна роля в добрата обща картина има представянето на туристическият сектор, който ще отчете силен летен сезон. От друга страна, пред страната стоят много сериозни предизвикателства. Здравна, социална, миграционна, политическа кризи вече са реалност и очевадно ще се задълбочават.

Не трябва да се подценява и инфлационния натиск, който става все по-осезаем. НСИ показа, че ръстът на потребителските цени към юли е 3%, спрямо година по-рано. Това представлява пет поредни месеца на покачване на инфлацията. Важни групи от потребителската кошница отчитат повишения, като „Хранителни продукти и безалкохолни напитки“ – 1,8%; „Жилища, вода, електроенергия, газ и други горива“ – 4,4%; „Транспорт“ – 14,4%. Инфлацията може да има положителни краткосрочни ефекти върху бюджетните приходи, но в същото време е силно деструктивно явление, особено за хората с ниски и относително фиксирани доходи, като тези на пенсионерите.

Това поставя и въпроса за повишаването на пенсиите, залегнало в проекта за актуализация на бюджета от служебното правителство. Пенсиите в България със сигурност трябва да претърпят промени в посока повишаване, макар че още много време ще останат на относителни ниски нива. Това се предпоставя от много фактори, като демография, превес на солидарния стълб, ниски доходи. Важното в настоящия дебат е, че промяна на изчисляването на пенсиите трябва да се направи от редовен кабинет и да се фиксира за есента на 2022г. Това е конструктивният и устойчив подход, защото по този начин ще се гарантира фискалната стабилност в едни доста непредсказуеми времена. Пенсионните промени са дългосрочен ангажимент, което изисква ясен план и политическа подкрепа. Опитите добавката от 50 лв. да се вкарат като постоянна бюджетна компонента, бързо и на всяка цена, е чиста форма на популизъм. Всъщност популизмът дойде от предходните управляващи с решението да се раздават тези пари на всички пенсионери. А самият дебат за актуализирането на бюджета трябваше да се организира още от предишния финансов министър Кирил Ананиев.

Служебният финансов министър Асен Василев анонсира, че очаква до края на годината да се съберат допълнителни приходи в размер на около 2 млрд. лв., над заложеното в Закона за бюджета. Tези позитивни оценки за приходната част се правят при прогнозирана тежка COVID-19 криза. Тежка криза Василев описва като здравната и икономическа ситуацията през месеците ноември и декември 2020г. Важно е да се видят по-подробни анализи как се стига до тези оптимистичните разчети за приходите, защото ако се окажат надценени, това би внесло сериозен риск за фискалната стабилност.

В приходната част на проекта за актуализация на бюджета на служебния кабинет виждаме допълнителни постъпления в Националния фонд по Механизма за възстановяване и устойчивост за 2021г. Те се дължат на увеличението на авансовото префинансиране от 10% на 13%. Министерството на финансите изчислява, че това се равнява на 400 млн. лв. Очакванията са тези постъпления да се получат през месец декември. 

С оглед на политическата конюнктура обаче има голяма вероятност получаването на този допълнителен ресурс да се измести през следващата година. Планът за възстановяване и устойчивост не просто не е изпратен по посока Брюксел, а още дори не е финализиран. Подобна ситуация е напълно неприемлива и поне по подобни теми безумните политически боричкания трябва да спрат. Бързо трябва да се оформи финалната версия на Плана и служебният кабинет да я входира за разглеждане от ЕК.

Притеснително е, че в мотивите към проекта на Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2021г. липсват подробности за философията и начина на разходване на средствата. Казва се например, че „за справяне с неблагоприятното въздействие върху икономиката се предвижда осигуряване на средства за подпомагане на бизнеса и програми за заетост в размер до 400,0 млн. лв.“, но няма разписани методология, модели, цели, анализ на въздействието. В актуализацията четем просто насочване на допълнителни ресурси във вече използвани мерки и от предходното управление.

Наблюдаваме и сериозно напрежение в строителния сектор в частност пътното строителство и липсата на яснота дали и как Министерството на регионалното развитие и благоустройството ще обезпечи финансирането на започнатите строителни проекти. Въпросът за разчетите и икономическите прогнози трябва да се разгледа много прецизно от новосформираната бюджетна комисия в парламента. Очаква се изслушване на Асен Василев и отчет за изпълнението на бюджета през първото полугодие на 2021г. Политиците трябва да проявят разум и бързо да стиковат позициите си, колкото и трудно да е това във вече започващата нова предизборна кампания.

Оригинална публикация в „24 часа“.

Предишна

Следваща