Директното раздаване на пари има слаб положителен ефект върху икономиката

Дали да бъдат подпомагани хората в кризата с директно предоставяне на някакви суми, е тема, която се обсъжда още от началото на пандемията. В САЩ дори започна изплащането на 1400 долара на американците, които имат годишни доходи под 75 хил. долара. Семейни двойки пък получават по 2800 долара, ако имат общ доход под 150 хил. долара. Те могат да разчитат и на допълнителни 1400 долара, ако отговарят за издръжката на трето лице. За да бъде оценен ефектът от прилагането на подобна мярка, в България беше направено специално изследване по поръчка на „Съвет по икономически и публични политики“ (СИПП). С въпроси за резултатите от изследването се обърнахме към Никола Филипов, финансист от СИПП.

– Г-н Филипов, в САЩ дават по 1400 долара на близо 85% от населението като мярка за справяне с кризата. Смятате ли, че изплащането на подобна помощ в България от например 1400 лв. ще има позитивен ефект върху икономиката? За да намерите отговор на този въпрос от Съвета за икономически и публични политики беше поръчано специално изследване.
– Извършеният от нас анализ на данните ясно показва, че предоставянето на директните държавни трансфери от страна на държавата в подкрепа на домакинствата в условията на постпандемична обстановка би имало относително слабо влияние върху икономическия растеж и инвестициите. По-осезаем положителен ефект би имало върху размера на доходите, на най-бедните социални групи от обществото, но и там ефектът ще бъде краткосрочен и няма да доведе до трайно подобрение в социалния им статус. В същото време този еднократен разход от 8,54 млрд. лева ще окаже негативно влияние върху фиска, защото той би представлявал около 29,8% от очакваните приходи в държавния бюджет за 2021 година – два пъти по-голяма сума от приходите от данъците на физическите лица и близо три пъти от капиталовите разходи на държавата. Като резултат бюджетният дефицит ще достигне 10,6% от БВП. Някаква част от реализирания дефицит неминуемо ще бъде финансиран с държавен дълг, което ще повиши значително задлъжнялостта на страната Акумулирането на всички тези негативни фактори ще окажат значително по-неблагоприятен ефект върху икономиката от всички потенциални позитивни ефекти.

– Кога е направено изследването, поръчано от Съвета по икономически и публични финанси, и колко хора са участвали в него?
– Проучването е реализирано по поръчка на Съвета по икономически и публични политики. Изследването на терен е проведено между 13 и 19 април 2021 година сред 1008 пълнолетни български граждани. Използваният метод е интервю „лице в лице“. Изследването е представително за населението на страната във възрастовата категория на над 18 годишните, като изследването е представително за страната по възраст, пол, образование, доходи и етнос, така че данните се базират на репрезентативна извадка.

– Според изследването за какво най-често хората биха похарчили 1400 лв., ако ги получат от държавната хазна?
– Най-значителен дял – 28% от анкетираните ще изразходват сумите за ремонт на жилището си. Този дял е най-висок при групата на лицата между 30 и 39 години – 35%, и между 50 и 55 години – 37%; при специалистите – 36%, при лицата с доход между 500 и 1000 лева. Предпочитанията за този начин за разходване на средата са приблизително изравнени в различните видове населени места – столица, град и село. Най-малка част ще разходват парите за ремонт най-младите между 18 и 29 г. – 12%, безработните – 14%, лицата без доход 6%, и ромите 11%.

На второ място е изплащането на задължения по битови сметки. Тази информация може индиректно да служи за оценка на това кои лица от кои групи са най-значително задлъжнели. Това са безработните и 40% от тях биха използвали тази сума, за да платят битовете си сметки. Логичен е резултатът, че най-малък относителен дял ще платят сметки най-младите и учащите, в по-голямата си част от които не плащат сметки. Данните от изследването показват значителни различия при етническите групи. При българите само 23% ще платят сметки, докато при ромите този дял е 40%, а при турците – 35%.

– На вас, като финансист, кои данни ви направиха най-силно впечатление? 
– Един от най-интересните резултати от проучването за мен беше, че едва 2% от респондентите са отговорили, че биха инвестирали тези пари в акции и облигации, което ясно показва, защо нашия капиталов пазар вече толкова години продължава да бъде неликвиден и неефективен. А това е сериозен структурен недостатък на българската икономика, защото неговото наличие е от фундаменталното значение за устойчивото развитие за всяка една пазарна икономика. Улесненият достъп до капитал прави компаниите по-устойчиви на икономически кризи поради по-високото съотношение на капитал спрямо дълг. Тук виждам сериозен потенциал за редица законодателни и образователни инициативи, които от една страна да направят капиталовия пазар по-достъпна дестинация за емитентите на акции и от друга, да се инициират образователни инициативи, които да разкажат на хората на един разбираем език за позитивите от инвестиции на „Българска фондова борса“. Поради липсата на ликвиден капиталов пазар българите масово предпочитат да насочат своите спестявания към банкови депозити и инвестиции в недвижими имоти. Поради тази причина банковият ни сектор е свръхликвиден, което от своя страна доведе до исторически най-ниски и нулеви лихви по депозитите и дори отрицателни при някои големи корпоративни депозити. Сигурен съм, обаче че през следващите месеци отрицателните лихви ще станат масова практика в сектора. Това е причината в условията на глобална икономическа криза и пандемия цените на недвижимите имоти в София в разрез с всякаква икономическа логика да се покачват.

Друга значима тенденция за финансовия сектор, която разкри анализът на данните, е високия процент от хората, които биха платили свои просрочени задължения към банки и кредитни институции. При реализацията на подобна хипотеза банковият сектор би увеличил своята ликвидност с 886,7 млн. лева. Основният позитивен ефект, обаче ще бъде върху изплащането на просрочени задължения с приблизително същата сума като тук ефектът е в подобряване на качеството на кредитните портфейли и намаляване на необслужваните кредити, което ще бъде значително, макар и еднократно.

– Какъв според вас е резултатът от изплащането на добавките от 50 лв. към пенсиите? За какво пенсионерите използват парите?
– Това е един много интересен въпрос. Изследването показа, че демографската група на респондентите от над 70-годишна възраст са на първо място по заявления, че ще спестят тези пари, или 42% от лицата. Също така това е и групата, която ще предостави получената финансова помощ на други лица – 25%. Тези резултати са нелогични от икономическа гледна точка, защото тази група представлява един от най-бедните сегменти на нашето общество и въпреки това предпочитат да спестят или предоставят парите на близките си.

Пенсионерите получават петдесет лева добавка към пенсиите си вече близо една година. Въпреки, че кумулативната сума е все още далеч от тази в проучването, аз съм по-склонен да допусна, че резултатът от него се репликира и на практика. Масово пенсионерите живеят на много ограничен месечен бюджет и всякакви извънредни приходи просто ще бъдат спестени в очакване на по-лоши времена. Новият кабинет има правото и възможността да отмени тази антикризисна мярка, която струва по 105 млн. лева на месец, но поне на този етап политическа воля за това няма, защото това би довело до значителни политически негативи.

– Какво показва изследването по отношение на използването на примерно 1400 лв. от хората с различни доходи – какво биха направили с парите хората с високи доходи, тези с ниски и безработните?
– Разходната структура на групата на най-богатите респонденти се различава значително от останалите групи. Те и хората с най-висока степен на образование ще изразходват най-малка част от еднократното плащане за храна, като най-голяма част от тях ще насочат допълнителните средства към ремонти и почивки. Структурата на разходване на допълнителните средства от най-бедните членове на нашето общество се различава коренно от тази на средния българин. Около 63% от парите, които биха получили те, ще бъдат изразходвани за изплащане на битови сметки и за задължения към банки и кредитори. На второ място те биха изразходвали средствата за храна, което е и най-големия относителен дял сред респондентите – 47%, а на трето място е закупуването на дрехи и обувки също със значително по-голям относителен дял – два пъти повече в сравнение със средното. Може би най-сериозният проблем за мен е, че разходите за образованието не е сред приоритетите сред тази социална група. Образованието и повишаването на професионалната квалификация са единственият устойчив начин за повишаване на доходите.

– Смятате ли, че просто даването на някакви суми на хората е добра мярка за излизане от кризата, дори да не са 1400 лв. еднократно, а например по 100 лв. в рамките на три месеца?
– Един от най-важните изводи от изследването е, че преките държавни трансфери имат много слаб положителен ефект върху икономиката, като това кореспондира с реализирането на сериозни бюджетни дефицити и генерирането на държавен дълг. Склонността парите да бъдат изхарчени е в пряка зависимост от техния размер. Изследването показва по-голяма склонност за разходване при по-високодоходните групи. Колкото повече са сумите, толкова по-голяма е вероятността те да бъдат изхарчени и тези пари да окажат по-значим ефект върху потреблението и вътрешното търсене и оттам върху икономическия растеж. Колкото по-малък е техния размер, толкова по-вероятно би било хората да ги спестят.

– Какви според вас са най-добрите схеми за държавна помощ за излизане от кризата. Удачно ли е да продължи схемата за запазване на заетостта 60/40? 
– Най-добрата подкрепа за бизнеса би била колкото се може по-малко вмешателство на държавата в него. Намаляването на данъчната тежест и въвеждането на временна данъчна ваканция са два много ефективни подхода за стимулиране на инвестициите и потреблението. Логиката зад това е, че една компания или домакинство винаги би изразходвало това данъчно облекчение при много по-висока икономическа ефективност от държавата.

Мярката за субсидиране на заетостта 60/40 изигра своята положителна роля в ранната фаза и разгара на коронавируса, като запази над 250 000 работни места. Нейната философия беше да подпомогне временно компаниите, които са ударени тежко от икономическата криза от прилагането на противоепидемоолгичните мерки, но нямаха наложена административна забрана за извършване на стопанска дейност. Затихващата пандемия е предпоставка за умерен здравен и икономически оптимизъм. През 2021 година Министерство на финансите очаква икономически растеж от 2,5% и намаляване на коефициента на безработица до 5,2%. Поради тази причина тази мярка отдавна е остаряла и трябва да бъде отменена в най-кратки срокове, защото нейното прилагане към момента води само до реализирането на бюджетни дефицити и акумулирането на държавен дълг. Крайно време е вече държавата да започне да излиза от частния бизнес, защото със своето продължително присъствие само вреди на предприемаческия дух и частната инициатива.

Оригинална публикация.

Предишна

Следваща