Задава ли се сериозна инфлация през 2021?

Един от големите икономически въпроси през настоящата година е дали на хоризонта се задава заплаха от висока инфлацията. Това звучи силно притеснително, особено в контекста на напрагнатата ситуация, в която се намира България. Наблюдаваме рекордни данни за заразени от COVID-19 в последните дни, а ваксинационният процес протича меко казано незадоволително. От друга страна, икономическите проблеми се обострят, особено след новото 10-дневно затваряне на редица бизнеси. В една подобна обстановка очакванията за повишаване на цените на стоките и услугите изглежда изключително обезпокоителна.

Ако равнището на цените е стабилно, цените на някои стоки могат да нарастват, а други да намаляват. През периодите на инфлация влиянието на нарасналите цени е по-силно. Повишаването на ценовите равнища означава, че общата стойност на нашите покупки в потребитеската кошница се увеличават. С други думи, покупателната сила на парите намалява.

Инфлацията носи след себе си преразпределяне на доходи между различните групи в обществото. Най-значителен ефект от непредвидената инфлация е прехвърлянето на богатство между хората от различни възрастови групи. Лицата под 35 години по-често са в позицията на длъжници. При тях инфлацията помага при погасяването на неизплатени жилищни и автомобилни заеми и други предмети за дълготрайна употреба. От друга страна, населението над 50 години спестява повече, в депозити, застрахователни полици за живот, други нискорискови инвестиционни продукти. За тях инфлацията е крайно негативно явление, защото изяжда покупателната способност на техните спестявания. Следователно тенденцията е доходът да се преразпределя от горните към долните възрастови групи, от хората с фиксирани (в голямата си част по-ниски) доходи в полза на групите с по-високи доходи.

От инфлацията най-много печели правителството, през призмата на държавния бюджет. Принципно, домакинствата са нетни заематели, а държавата е най-големият длъжник. Следователно повишаването на инфлацията има тенденция да трансферира богатство от домакинствата към държавния бюджет. Важно е да се отбележи, че инфлацията води до увеличаване на цената както на нещата, които купуваме, така и на нещата които продаваме, в това число основно продажбата на нашия труд – заплатите. Именно поради тази причина е важно да следим внимателно динамиката в ръста на заплатите, заетостта, цените на имотите, брутния вътрешен продукт като цяло и да ги сравняваме с прогнозните стойности на инфлацията.

В днешната ситуация обаче сериозен ръст на инфлацията може да се окаже голям шок за домакинствата и бизнеса. Има ли причини да очакваме ръст на цените през тази година? Карткият отговор е да, ръст на инфлацията през 2021г. със сигурност ще има. Основните причини за това са:

1) От началото на пандемията от COVID-19 ставаме свидетели на безпрецедентни фискални и монетарни стимули в световен мащаб. Трудностите пред бизнеса и съответно намаляването на инвестиционните разходи се компенсират от мощни фискални пакети за подкрепа на икономиката. В същото време централните банки неограничено купуват държавните дългове с цел финансиране на тези спасителни харчове. Именно тези интервенции са основен фактор в положителните макроикономически прогнози за БВП тази година, както в глобален план, така и за България. С икономическото възстановяване, независимо от изкуствуния си характер, се очаква и логичен ръст в ценовите равнища.  

2) От ноември 2020г. цените на американския лек суров петрол (WTI) и лондонския сорт Брент отчетоха осезаеми повишения. Очакванията са за продължаващи ръстове и през 2021г. Според анализатори от Goldman Sachs, котировките на сорта Брент могат да се повишат до 80 долара за барел към третото тримесечие на годината (при сегашни цени 62-65 долара). Причините за тези прогнози са свързани със задържане на предлагането от страна на ОПЕК към сегашните обеми, огромните фискални стимули от страна на правителствата, продължаване на режима на санкции към Иран от страна на САЩ. Русия ще увеличи добива, но много леко, защото страната има все по-голяма нужда цената на петрола да е висока. Причината за това е голямата зависимост от петролните приходи за стабилизиране на държавния бюджет, който е под все по-сериозен натиск.

Всичко това означава, че може да очакваме и повишаване на цените на горивата към крайните потребители. Проявленията в икономиката ще са преки и косвени. Директен инфлационен натиск ще има за домакинствата и косвен ефект през призмата на повишаване разходите за бизнеса. Ценовият ръст при горивата пък ще доведе до покачване на общите инфлационни нива.

3) В момента наблюдаваме нов период на задълбочаване на здравната криза в цяла Европа. Прогнозите са за по-леко преминаване на бизнеса, в сравнение с месеците март и април миналата година. Въпреки това, неминуемо ще видим негативен ефект върху международната търговия, а оттам и върху производствените разходи за бизнеса. Последващият ефект ще е повишаване на цените на крайните стоки и услуги.

4) Зеленият преход към нисковъглеродна икономика в Европа също е свързан с очаквания за по-висока инфлация. Причините за това се крият в прогнозите, че в първите години на този преход увеличаването на тежестта на възобновяеми източници в енергетиката ще са по-скъпи за бизнеса, което означава и оскъпяване на произвежданата продукция. Това са само част от основните фактори, които показват вероятността тази година инфлацията да се повиши. В зимната икономическа прогноза на ЕК прогнозната инфлация за България е 1.7%  за  2021г. и 1.8%  за  2022г. Тя ще е генерирана основно от ръста при преработените храни и услугите. Инфлация до 2% на годишна база няма да има сериозен негативен ефект върху домакинствата. Разбира се, при по-голям ръст на инфлацията и относително по-осезаем дял на храните, негативите ще станат доста по-сериозни. Инфлацията може икономически да се неутрализира при намаляване на неефективните държавните харчове и постепенно увеличаване на частните инвестиции.

Оригинална публикация във в-к „24 часа“

Предишна

Следваща