Какви ходове има служебният кабинет, щом не може да актуализара бюджета

Президентът Румен Радев назначи новия служебен кабинет, който от първия ден влиза в една доста напрегната ситуация. Основните цели на кабинета ще са по три направления – добра организация на предсрочните парламентарни избори, бърз и качествен преглед на работата на предходното управление и стабилно превеждане на страната до евентуалното назначаване на нов кабинет. И трите генерални цели са от фундаментална важност за устойчивостта на демокрацията, държавността и икономиката.

Въпреки това, сякаш оперативното управление и решения остават с една идея на заден план. Основният аргумент за подобна теза е, че без наличието на работещ парламент служебното правителство не може да управлява пълноценно и едва ли не поема основно отговорност за организиране на изборите. Това е определено подвеждаща констатация, защото именно поради липсата на парламент, новият кабинет е поставен пред още по-голямо изпитание. Запазване на фискалната стабилност, икономико-социалните мерки за подкрепа на възстановяването, промени и изпращане на Плана за възстановяване и устойчивост са част от ключовите теми, които падат на плещите на новото управление.

Основна тема в икономическите дискусии от последните седмици е защо вече бившите управляващи не направиха актуализация на бюджета. Въпросът има своето сериозно основание, защото бюджет 2021 определено не беше изготвен адекватно от гледна точка на прогнозите за развитието на здравната криза и икономическата конюнктура. Разходната част може да наречем предизборна и далеч от здравата икономическа логика. Бяха направени много ненужни разходи, част от които бяха планирани до провеждането на изборите. Подобно планиране излиза от рамката на устойчивото управление на публичните финанси.

Да не говорим, че в относителен план делът на противоепидемичните мерки е незначителен, каквито критики чухме и от работодателските организации. Неприятна изненада бяха и данните от конвергентната програма (2021-2023), които показват залагането на доста по-висок дефицит от близо 7 млрд. лв. или 5,6% от БВП. Това означава, че управляващите са спестили да кажат цялата истина за състоянието на публичния сектор и въпреки това не направиха очевадно нужната актуализация на бюджета.

Служебният министър на финансите Асен Василев също разкритикува предшественика си Кирил Ананиев по тази линия. Всичко това е вече в историята, защото служебният кабинет няма как да направи подобна актуализация. Това ще внесе риск при изплащанията на противоепидемичните мерки след края на месец май и възможността за по-сериозна инициативност от страна на изпълнителната власт. От друга страна, това може да се превърне в позитив, което зависи в голяма степен от министъра на финансите. При липсата на възможност от актуализация, може да се извърши качествено преструктуриране на разходите. Трудна задача, но не и невъзможна.

В краен случай служебният кабинет може да привлече заемни ресурси, с което да гарантира стабилността на фиска. С оглед на относително ниските нива на държавен дълг, рядкото предлагане на емисии ДЦК на международните пазари и стабилността на банковата система, България няма да има никакъв проблем при привличането на допълнителен дълг. С оглед на разчетите в настоящия бюджета, тегленето на дълг ще е абсолютно неизбежно. Тези действия обаче, не трябва да се предприемат прибързано и без ясната аргументация как ще се разходят парите от новите емисии.

Въпреки големите икономически предизвикателства, виждаме подобряване на прогнозите за икономическия растеж през настоящата година. В пролетната си макроикономическа прогноза Европейската комисия осезаемо повишава очакванията си за икономическия растеж в България. Новата прогноза е за годишно повишение на БВП от 3.5%, което е с 0.8% по-високо спрямо предходната. Раздвижването на международната търговия и туризма ще имат по-голяма тежест върху подобряването на растежа, основно през второто и третото тримесечие. Търсенето от чужбина ще се усили, което ще повиши нашия износ. Прогнозите на ЕК са за ръст на износа на стоки и услуги със 7% през 2021г. и с 8.3% през 2022г.

Инфлацията (хармонизиран индекс на потребителските цени) ще се повиши леко през тази година до 1.6%, според ЕК. Това са доста умерени стойности, но в настоящата среда на много ниска доходност по депозитите, инфлацията ще има своето негативно влияние върху домакинствата и фирмите. Ние вече живеем в реалността на негативните реални доходности или с други думи по-ниските лихви по депозитите в сравнение с инфлацията. От миналата година наблюдаваме и отрицателни стойности при номиналните доходности на фирмите с по-големи депозити в банките, основно през калкулиране на таксите за съхранение. Това не е нещо изненадващо с оглед политиката на Европейската централна банка и банковите системи в Европа.

Позитивните макроикономически прогнози със сигурност са добра новина за служебния кабинет. Икономическото възстановяване ще им положителен ефект за приходната част на бюджета, което ще намали рисковете пред управлението на фиска. Разбира се, по-позитивните прогнози се базират на очаквания за намаляване интензитета на пандемията и ускоряване процеса по ваксиниране на гражданите. Развитието на COVID-19 пандемията е основен фактор и за представянето на летния туристическия сезон.

Служебният кабинет ще трябва да поеме и предизвикателството по ефективното управление на процесите по дооформяне, координация с европейските ни партньори и изпращане на Плана за възстановяване и устойчивост по посока Брюксел. Това е приоритет пред новия кабинет и трябва да се подходи с бързина и експертност. Предходните управляващи не успяха да планират успешно работата по изготвянето на плана и отговорността се прехвърли към служебния кабинет. Важно е да се сформира експертен екип и ако ще се правят промени по Плана, процесът да се случи възможно по-бързо. Според ЕК усвояването на тези европейски средства ще генерират потенциал за ръст на БВП от 4.7% през 2022г.

Ситуацията е напрегната, но в никакъв случай драматична. Новите министри са доказани професионалисти и имат шанс да внесат повече експертност и качествено планиране в управлението на публичните финанси.

Оригинална публикация.

Предишна

Следваща