Какво да правим с парите от Европа?

Светът се намира в изключително сложна ситуация. Ставаме свидетели на едновременно разгръщане на здравна, икономическа и социална криза. Това поставя на изпитание възможността на домакинствата, бизнеса и държавата да се справят бързо и ефективно с икономическите предизвикателства. Правителствата наложиха и налагат мерки за ограничаване на пандемията от COVID-19, което води до сериозни проблеми на трудовия пазар, частните инвестиции, кредитната активност, социалните системи. Политическият отговор в тази ситуация е развързване на държавните харчове и структурирането на различни по вид и мащаб механизми за подкрепа.

Тези действия носят след себе си все по-големи фискални тежести на правителствата, които резултират в трупането на държавни дългове. В подобна напрегната обстановка европейските страни отправиха искания към Брюксел за допълнителна финансова подкрепа. Резултатът беше приемането на рекордно голям бюджет на ЕС. Така наречената многогодишна финансова рамка за периода 2021-2027г. надхвърли 1 трлн. евро. Сумите за България също са доста сериозни. През новия програмен период страната ни може да получи почти 18 млрд. лв. без националното съфинансиране. Този бюджет ще се управлява през оперативните програми, близо 4 млрд. лв. по програмата за развитие на селските райони и почти 10 млрд. лв. по линия на директните плащания.

Пакетът от инструменти, известен като „Следващо поколение ЕС“ (2021-2024 г.) от Плана за възстановяване на Европа, е на стойност от близо 750 млрд. евро. 390 млрд. евро от тях ще са под формата на безвъзмездна помощ (грантове), докато останалите 360 млрд. евро представляват заеми (кредитни инструменти). България ще има достъп до над 12 млрд. лв. безвъзмездно и близо 9 млрд. лв. чрез заеми, ако се прецени за нужно.

За получаването на тези пари правителството ще изготви Национален план за възстановяване и устойчивост. В този план България трябва да покаже визия за икономическо възстановяване на база реформи и ефективно разходване на средствата. Може да се каже, че основните цели на Плана са адекватни на сложната ситуация в момента и бъдещите предизвикателства. Разбира се, основната цел е бързото възстановяване на икономиката и социалните системи, породени от ограничителните мерки по линия на COVID-19 пандемията. Идеята на това допълнително финансиране е прилагането на широк набор от мерки и политики, които да са генерирани от националните правителства, но валидирани като целесъобразни от ЕК. Настояването за пълна прозрачност, механизми за ефективен контрол и даването на пари в замяна на реформи са много важни изисквания.

Преди броени дни вицепремиерът Томислав Дончев и неговият екип изнесоха втората редактирана версия на Плана за възстановяване и устойчивост, която все още е работна. В новата версия се виждат осезаеми промени. Една от най-съществените такива е сериозното намаляване на средствата (с 300 милиона лв.) за санирането на жилищни сгради. От друга страна, се планира структурирането на три големи фонда за директна помощ на бизнеса. Подобно ребалансиране на средства е правилно решение в ситуация на икономико-социални дисбаланси и несигурност.

Ликвидната подкрепата за малките и средните предприятия също е полезно перо в Плана. Подобни мерки ще подкрепят оперативното стабилизиране на компаниите и ще помогнат в процеса по декарбонизацията на икономиката. Малките и средните предприятия трябва да са приоритет при разпределението на европейските средства, защото те са гръбнакът на българската икономика. Добре е, че се засягат и теми като „предприемачество“ и „умения и иновации“, защото тези думи са ключови за бъдещото производство и предлагане на стоки и услуги с по-висока добавена стойност.

Зеленият преход заема водещо място в Плана, което не е много далновидна политика по време на криза. Амбициозните цели на Зелената сделка са с огромна политическа подкрепа в Европа и харчовете по тази линия ще са колосални. Много хора не разбират, че битката за по-чиста околна среда минава през икономически и технологичен прогрес. Проблем е, когато се опитваш да форсираш зелени реформи по време на пандемия и още повече с напълно доминиращото участие на публични средства. Това е обречено на неуспех, защото подобен тип реформи носят допълнителни разходи за бизнеса, особено в краткосрочен план. Активното имплементиране на зеления преход трябва да започне след пълното възстановяване на икономиките на Стария континент. Икономическата конюнктура е ключов фактор и за привличането на частни инвестиции в зелените проекти, защото само с публични средства целите на Зелената сделка няма как да се постигнат.

В новата рамка за Регионално развитие и сближаване след 2020 г. има доста положителни насоки. Иновации, цифровизация, икономическа промяна и подкрепа за малките и средните предприятия, заедно с изграждането на стратегически транспортни и цифрови мрежи са безспорни приоритети през следващите години. Акцентът върху железопътния транспорт също е далновиден, защото покрива, както чисто икономически цели, така и зелената компонента в уравнението. Това е начинът по-който да се обвърже икономическата целесъобразност с налаганите на всяка цена зелени политики.

През призмата на европейските пари трябва все повече да се наблегне на стратегията за децентрализация. С промени в структурата и функционирането на местното самоуправление може сериозно да се подобри ефективността в разходването на публични ресурси. Общините са много по-близо до локалните проблеми, което означава възможност за по-адекватно мерки, данъчно облагане, по-качествено тарегитиране на публични трансфери. Казусът с децентрализация е основно в полето на финансовата такава. При наличие на повече ресурси общините ще имат възможност за много по-бърза реакция, особено във времена на сериозна икономическа турболентност.

Със сигурност това не е процес, който може да стане от днес за утре. Общините имат нужда от подобрение по линия на административен капацитет и качество на контрола по разходване на средства. Еврофондовете подобриха доста финансовото положение на ниво местно самоуправление, но процесът трябва да се ускори. Стратегията за децентрализация за периода 2016-2025 г. заедно с европейско „рамо“ по отношение на финансирането е добра отправна точка за по-дълбоки реформи в тази сфера.

Подобряването на транспортната и цифрова свързаност са фундаментално важни насоки, но се пропуска още един важен компонент – това е финансовата свързаност. От години се неглижира развитието на българския капиталов пазар, което е стратегическа грешка на всички правителства от прехода насам. Създаването на по-дълбока свързаност на Българска фондова борса (БФБ-София) с европейските пазари ще има много позитиви в дългосрочен план. Инвестициите в БФБ-София и Централен  депозитар ще спомогнат за възможностите по-сериозни чуждестранни инвестиции да се насочват към България. Развит капиталов пазар дава огромни преимущества за бизнеса и алтернативни инвестиционни възможности за гражданите.

Важно е да отбележим, че европейските средства не са панацея за решаване на икономическите проблеми и най-добрият начин за подкрепа на бизнеса. Всъщност европейските фондове внасят сериозни изкривявания в конкуренцията, както на местно, така и на европейско ниво. Често усилията на компаниите се насочват към усвояване на средства, отколкото към предлагането на пазара на качествени продукти и услуги. Има риск и от създаването на зависимост към европейските пари, макар че делът им от БВП не е толкова съществен.

Въпреки всичко това, сегашната конюнктура не позволява на България да не се възползва и да не търси по-сериозни средства от ЕС. Намираме се в криза и допълнителните финансови стимули са важни най-вече в конкурентната битка с другите национални икономики. А икономическите резултати имат огромни социални и политически измерения. Това, което може да се направи е европейските пари да се разпределят умно и прозрачно. Звучи тривиално, но това са условията, които могат да превърнат парите от Европа в допълнително гориво за устойчив икономически ръст.

Оригинална публикация във вестник „24 часа“.

Предишна

Следваща