Какво ще се случи с Плана за възстановяване и устойчивост?

Националният план за възстановяване и устойчивост се превърна в оснавна тема на политическите спорове в последната седмица. От една страна, това е положително, защото Планът е много важен за България, което предполага нуждата от широка дискусия по неговото качествено изработване. Той представлява инструмент, с който ще се подкрепи процесът по решаване на две големи предизвикателства пред икономиката. Първото направление е бързото и ефективно справяне с икономическите и социални последици от глобланата здравна криза, породена от COVID-19. Второто направление е може би още по-важно, а именно подкрепа за дигиталната трасформация на българската икономика и пътят към нисковъглеродна икономика в контекста на целите на Зелената сделка.

Виждаме, че основната тема в общественото пространство е дали България ще съумее да входира Плана до 30-ти април. Наистина това е официалният краен срок за изпращането му, но както заместник – председателят на Европейската комисия Валдис Домбровскис сподели, ще има възможност за отсрочка. Това не означава, че имаме много допълнително време. Важно е да входираме Плана до края на май, за да не тичаме отново след събитията. Българската икономика е в догонващ статут и е жалко, че в процеса по участие в механизма по възстановяване и устойчивост не направихме нужната организация, за да сме едни от първите страни предали Плана.

След като Планът се изпрати и одобри от ЕК очакваме получаването на авансови плащания до 13% от общия размер на грантовото финансиране, което представлява ресурс от над милиард и половина лева. Въпросът кога това може да се случи зависи от експедитивността на изпълнителната власт и качеството на документа. Лятото е прекалено оптимистечен период за получаване на този аванс. По-скоро надеждите трябва да са насочени към есента-зимата на тази година.

Новите народни представители и бъдещото правителство трябва да действат бързо, но и да подходят безкрайно професионално. Най-прагматичният вариант е да се използва т.нар. трета версия на Плана и да се направят качествени корекции и допълнения. Писането на изцяло нов текст би било сериозна грешка и проява на десктруктивен политически инат. Това би донесло огромно забавяне и пропуснати ползи от бързото включване в процеса по одобряване, както на Плана, така и на отделните инвестиционни проекти.

Общата рамка и насоки в последната версия на Плана могат да се използват и няма смисъл от загуба на време за обсъждане на стотици страници, които в голямата си част следват логиката и критериите, зададени от Брюксел. Разумното и ефективно решение е да се разгледат детайлно конкретните проекти и съответното им остойностяване. Да се направи обсъждане, анализ и предложения за промени. Някои проекти могат да се премахнат, други да се добавят. Подобен подход ще спести ценно време и заедно с това ще може да даде възможност на бъдещите управляващи да покажат своя поглед и идеи върху вътрешната структура на Плана.

Важно е да се знае, че след изпращане на Плана за одобрение от ЕК той няма да остане статичен. Точно обратното. Планът ще подлежи на периодични модификации и допълнения, ако има нужда. Правителството ще има възможност да настройва планирането и инвестициите в зависимост от напрекъснато променящата се икономическа и политическа среда. Това означава, че не е фатално да изпратим План, който няма да получи пълен консенсус между всички политически играчи и експертна общност.

Фундаментално важно е да се направят всички усилия финалната версия на Плана да бъде максимално адекватна и полезна за ускореното икономическо развитие на България. Със сигурност трябва да се отнесем много отговорно към техническите и съдържателни бележки от страна на Европейската комисия за подобрение на Плана, както по линия на зеления преход, така и относно прекалено големия дял на алокираните ресурси в Югозападния район.

Направиха се добри промени във втората редакция на документа с пренасочването на инвестиции по линия на иновации, технологична модернизация, цифровизация, енергийна ефективност в съществуващите предприятия. Акцентът върху подкрепа и развитие на малките и средните предприятия обаче трябва да е по-сериозен, за да може да се осъществи плавно и устойчиво преминаване към целите за нисковъглеродна икономика. Трябва да се направят усилия инвестиционните проекти към зелен преход да са подплатени с икономическа целесъобразност. Подобен положителен пример са инвестициите в железопътния транспорт. От една страна, транспортната инфраструктура е кръвоносната система на една икономика от друга страна, се инкорпорира и екологичния компонент.

Големият позитив за България не са тези над 12 млрд. лв. безвъзмиздни средства и опцията за още 10 млрд. под формата на заеми. Големият позитив е свързан с допълнителния стимул за определяне и реализиране на важни реформи и инвестиции до 2026г. Финансирането е част от процеса по реалното извършване на реформите, но най-важното е най-накрая да помислим за едно модерно и ускорено развитие на българската икономика. Механизмът за възстановяване и устойчивост не е панацея, но дава шанс да излезем от черупката на безполезното политическо говорене и изоставащо развитие на страната.

Стратегическото мислене изисква структурирането на устойчива трансформация към дигитално, зелено и ускорено развитие. Именно поради тази причина трябва да се търси икономическата полезност за частния интерес/инвестиции във всички процеси и насоки, описани в Плана. Само с публичен ресурс не е възможно постигането на подобни мащабни цели. Частната инициатива създава добавената стойност в икономиката, а на държавния сектор.

Всъщност чуждестранните и местните инвестиции са на изключително незадоволителни нива. Ако преди финансовата криза от 2008-2009г. темпът на реалните инвестиции в България се увеличаваше с над 15%, то след това ръстът е от под 2%. Механизмът за възстановяване и устойчивост може да подпомогне този процес, стига управляващи у нас да имат визията и експертността да си свършат работата. Освен адекватното финализиране на Плана трябва да се предприемат спешни мерки по драстичното оптимизиране на държавната администрация, което включва и сериозни поетапни съкращения. Трябва да се предприемат и спешни действия за оптимизиране на държавните разходи, за да се гарантира фискалната стабилност на страната. Не на последно място трябва да се действа бързо и решително за въвеждане на електронно правителство. Това е тема, която повечето политици ни представят като много трудна за реализиране. Нещо, което не е вярно, стига да има воля и компетентност да се направи.

Оригинална публикация в „24 часа“

Предишна

Следваща