Личен фалит: Социални измерения и икономически ефекти

Докладът представлява експертно изследване на правния режим на несъстоятелността на физически лица в ЕС, САЩ, Канада и Австралия, икономически анализ, социологическо проучване на общественото мнение за необходимостта от личен фалит и препоръки за бъдещи законодателни инициативи.

Сравнителноправното изследване съдържа преглед на законодателството в сферата на несъстоятелността на физически лица в ЕС, САЩ, Австралия и Канада. В законовата уредба в тези държави е възможно да се отличат няколко отделни системи.

При един тип производства несъстоятелността цели да удовлетвори кредиторите, доколкото е възможно, след което върху длъжника има редица ограничения и забрани. Като цяло производството е в по-голяма степен организирано като санкция върху него.

В друг тип производството повече се цели да се предостави възможност на длъжника да се освободи от натрупаните дългове и да продължи дейността си при условията на частично погасяване на дълговете. Следователно тук законовата цел е баланс между длъжника и кредиторите, вкл. предоставяне на стимул на длъжника да поиска сам откриването на производство, за да премине през него и да започне на чисто.

Някои държави като балтийските и Полша поставят сериозни изисквания към длъжника, но от друга страна предвиждат възможност за по-пълно освобождаване от дълговете му. Обикновено тогава производство може да се търси само веднъж. То е като привилегия за добросъвестните. В по-голямата част от останалите държави несъстоятелността е инструмент повече за удовлетворяване на кредиторите, отколкото за спасяване на длъжника.

В малко от страните има способи производството да се развие по начин, който позволява първо да бъде направен опит длъжникът да предоговори финансовото си положение. В това отношение законодателствата на Англия, Ирландия, Канада, Австралия, Белгия, Люксембург предоставят такива възможности, тъй като съдържат процедури, предхождащи несъстоятелността или като отделни етапи от

несъстоятелността, в които длъжникът – физическо лице да получи мораториум, оздравяване или друга временна защита от претенциите на кредиторите, без това да е толкова свързано с изисквания за добросъвестност или подобни хипотези. Останалите правни режими слагат по-голям акцент върху ликвидацията на активите на длъжника.

Настоящият икономически анализ започва с разглеждане на възможните негативни икономически ефекти върху длъжниците и кредитодателите, породени от влизане в режим на потребителска несъстоятелност. Следващата стъпка е изследване на положителните икономически ефекти в няколко страни от ЕС, които са повлияни от наличието на правно регламентиране на възможността за потребителска несъстоятелност. Важен сегмент от анализа има и изследването върху макроикономическата екосистема – взаимоотношенията между домакинства, финансова система и държавни институции в контекста на функциите и влиянието на кредитния процес.

Липсата на стимул за икономическа активност и стремеж към излизане от дълговия капан носи негативни последици върху данъчната, здравната и социалната системи. Възможността на добросъвестни длъжници да излязат от категорията „вечен длъжник“ ще породи стимул за официална работна дейност и съответно генериране на приход за държавния бюджет.

Позитивният ефект за страни като България, Румъния, Гърция и Хърватия може да достигне до 3% повишаване на брутния вътрешен продукт и допълнителни 2% повишаване на нивото на заетост. Европейската комисията изчислява, че съотнесено към единния европейски пазар на труда ефективното законодателство за несъстоятелност може да допринесе за нови 600 000 работни места и между 41 и 78 млрд. евро към общия брутен вътрешен продукт на ЕС.

Несъстоятелността на физически лица e обществено значим казус, в който участват редица заинтересовани страни. Именно поради тази причина, подобен доклад изисква и изготвянето на социологическо проучване за нагласите на българските граждани. Подобен подход ще даде много по-акуратен отговор на въпроса дали изследваната тема е значима, но също така дали е разбираема за широката публика. Необходима е информация в каква степен българските граждани искат решаване на подобен казус през законодателни промени.

Националното социологическо проучване се проведе от социологическа агенция „Тред, което показва какви са обществените нагласи по темата за нуждата от правен режим за несъстоятелността на физическите лица. Бяха поставени два въпроса:

– Вие лично знаете ли или не какво представлява „Закон за личния фалит“?

– Според Вас лично трябва ли или не трябва България да въведе ясно определен правен режим на несъстоятелността на физическите лица (Закон за личния фалит)?

Графика 1 Отговори на въпроса: Вие лично знаете ли или не какво представлява „Закон за личния фалит“

Резултатите показват категорично, че българите не са запознати със същността и принципите на подобен закон. Това не е изненадващо, защото темата е в полето на специфична юридическа материя, по която липсва адекватна комуникация от политиците и институциите към гражданите. Политическият дебат за личния фалит у нас е лишен от конструктивен диалог и сериозни обществени дискусии. Няколко политически формации поставят темата като свой приоритет, но досега няма достатъчно обстоен и коректен обяснителен процес.

Графика 2 Отговори на въпроса: Според Вас лично трябва ли или не трябва България да въведе ясно определен правен режим на несъстоятелността на физическите лица (Закон за личния фалит)?

В общи линии отговорите показват две неща. Първо, че голяма част от българите не знаят или не могат да преценят – 48%. Тази констатация беше направена още при резултатите от първия въпрос. Второ, огромното мнозинство смятат, че „Закон за личния фалит“ трябва да има. Това означава, че почти всички, които са отговорили на първия въпрос със „зная“ и „имам известна представа“ смятат, че подобно законодателство е нужно. Хората, които са против въвеждане на подобен Закон са само 3% от анкетираните. Само един човек от отговорилите на първия въпрос, че знаят какво е „Закон за личния фалит“ е споделил, че нямаме нужда от подобно законодателство.

Подобна уредба отразява основната особеност на несъстоятелността, която се отнася до активи на физически лица, които не могат да бъдат напълно ликвидирани, за разлика от юридическите лица, вкл. търговските дружества. Каквито и мерки за несъстоятелност да се взимат относно физически лица и да се прилагат спрямо тях, има няколко особености, които трябва да са налице при специфична нормативна уредба на несъстоятелност с обект физически лица:

– За разлика от търговското дружество – юридическо лица, което се прекратява с края на производството по несъстоятелност, спрямо физическите лица е необходима правна регламентация на живота и дейността им и след края на производството.

– За оцеляването на физическото лице и осигуряване на обичайните му житейски дейности, законодателната уредба обикновено посочва кръг от имуществени права, които не подлежат на секвестиране или осребряване и остават извън масата на несъстоятелността.

– Законодателната уредба обикновено предвижда и възможността за частично или пълно освобождаване/погасяване на задълженията на физическото лице чрез различни методи (преструктуриране, споразумения с кредитори и др.), за да може физическото лице да има възможността за започване отначало (т.нар. fresh start)

– Типичното производство по несъстоятелност на физическо лице включва и налагането на различни мерки върху него, с които се цели да бъде дисциплинирано, превъзпитано и също така санкционирано или ограничено да извършва дадени дейности, като например получава ограничение или забрана да извършва дейности, да заема длъжности, понижава се кредитния му рейтинг и др. подобни.

Законодателната уредба обикновено съдържа и определен морален елемент, т.е. отчитане на причините за несъстоятелността – дали е възникнала в нормалния ход на дейността, дали е следствие от рискови действия и сделки, злоупотреби и закононарушения и др. подобни. Това може да има значение за откриването, хода или приключването на производството.

С пълния текст на доклада „Личен фалит: Социални измерения и икономически ефекти“ може да се запознаете тук: ДОКЛАД СИПП

Предишна