Необходим е национален консенсус по Плана за възстановяване и устойчивост

Кузман Илиев в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус” „Това е България”. Водещ: Цоня Събчева

Водещ: Месец и половина по-късно Европейската комисия върна за преработване представения от България Национален план за възстановяване и устойчивост, защото има твърде много забележки и критики, особено в частите „Енергетика и зелен преход“ и „Транспорт“. Критиките на практика означават, че вече няма дори хипотетична вероятност до края на тази година страната ни да получи някакви средства за финансиране на проекти по плана. Не е ясно дали това ще стане и за догодина. Те, критиките са 43 на брой. Предупреждават за какво ли не: за много от проектите, за които се разчита за финансиране от Европейския съюз оценката за разходите е непълна или дори липсва; липсват и гаранции, че България няма да допусне двойно финансиране, тоест, за един и същи проект да се ползват средства и от оперативните програми, и от еврофонда за възстановяване; има съмнения, че средствата ще отидат не по предназначение. Любопитно е, че критики има дори по параграфите за равенство между половете и равни възможности за всички. Какво друго ни казва Европейската комисия, освен да си напишем домашното? Наш гост е икономистът Кузман Илиев. Ето ни 2 месеца по-късно, отново с Вас говорим за Плана за възстановяване и устойчивост. Тогава си казахме, че внасянето на плана се забави по политически причини. По политически причини ли го написаха от служебното правителство така, че да ни го върнат с 43 критики и 207 забележки?

Кузман Илиев: Абсолютно е ясно, че става дума тук за много сериозна политическа двойка. Тя в някакъв смисъл е и експертно-техническа, но до голяма степен това е оценка за политическата класа в страната, тъй като този план всъщност е съвместен труд на Кабинета „Борисов“ и двата служебни кабинета на Радев. Между другото, част от партньорите на Пеканов бяха сегашните звезди на българския политически небосклон. Общо взето имаме колективна безотговорност, която в крайна сметка доведе до това положение Брюксел да се отнася с нас като учител, който хока двойкаджия или доста недисциплиниран или неможещ ученик, което е изключително жалко. От друга страна пък и наистина вече то е въпрос малко и на национално достойнство, дори и дето се вика да сме съгрешили, да сме проявили някаква некадърност, наистина бива, бива, но чак пък и такова отношение си е загуба на суверенитет. Сега, ние сме отстъпили този суверенитет частично, но тонът е убийствено снизходителен. Аз и в началото, когато беше апокрифен документа, с който се прави критиката, считах, че г-жа Зайкова малко преиграва, ама да ви кажа в главата и частта с енергетиката и с енергийните препоръки нещата са много сериозни. Леко такъв снизходителен тон, един вид „Вие нещо сте писали тук, ама общо взето нямате хал хабер“. Ако трябва да влезем в детайли, да, можем да разгледаме и философията, и конкретните аспекти на това, което е казано.

Водещ: Г-н Илиев, защо Европейската комисия върна с толкова критики и забележки плана? Каква е философията й, че ние не я разбрахме?

Кузман Илиев: Философията е, че се искат резултати конкретни по т.нар. „декарбонизация“ – вие знаете, Европа си е възложила цел да е първият континент в света, който да го постигне това нещо. Правилно или не, това е факт. Ние се ангажираме да участваме дейно в този процес, като честно казано в някакъв смисъл не се представяме никак добре по отношение на конкретните ангажименти, особено в сферата на енергетиката. Защото там очевидно напънът е голям, и европейците искат да покажем с конкретни дати, с конкретни ангажименти как ние се отказваме от въглищата, които са наш стратегически собствен енергиен ресурс. Само че в плана такова нещо реално много, много като ангажимент го няма. Има едно да кажем шикалкавене, опит за бягство, едва ли не ние ще пазим докато можем държавния ТЕЦ, защото тук има и социален елемент, и той е разбираем, и той е, както казах, и наш стратегически ресурс. Само че за Брюксел това няма никакво значение какво нас ни вълнува и как го гледаме. За тях това, което е важно е най-замърсяващият в случая ТЕЦ да бъде първият примерно затворен, без въобще да ги интересува ние какво правим. Те имат някакъв интерес от това ние да заместим тези мощности и са искали да видят конкретно описани проекти. Примерно искали са да видят с какви газови заместващи мощности ще разполага страната, ако ще затвори въглищата, и как ще бъдат финансирани. Ние очевидно не знаем и не сме го описали. И Брюксел там казва: „Няма конкретика“. Може би остава едно такова впечатление, че ние не знаем как да го финансираме. Брюксел казва, че „трябва да ги заместите и с водород“, но ние не знаем май много, много откъде ще дойде електролизата за това. Тоест, ние имаме страшно много пропуски и незнания, много генерални такива неща при положение, че в ЕК искат конкретика, искат специфика. Това са чиновници, те си имат свои цели тези хора, квоти, и те трябва да могат да ги отчетат. И когато нямат конкретни проекти, нямат конкретни ангажименти, те се изнервят, просто ако го четете така, то си личи как „Добри са напъните и опитите вашите да представите нещо, ама няма нищо насреща“. Аз, между другото, в предходните ни разговори критикувах тогава Пеканов за това, че няма никаква специфика и че не се събраха инвеститорите да седнат, в България тези, които наистина частните могат да направят такива зелени инвестиции, и да се започне проект по проект – кой с какво може да участва, как заедно в синхрон да се подготви това, което предстои за Маришкия басейн конкретно. Така че както ви казах, наистина ако европейците искат да затваряме 1-1.5 гигавата, ние с какво ги заместваме и с какви балансиращи мощности? Очевидно трябваше да заложим на газ с водород, на въглеродния диоксид от въглищата, който да се улавя и да се складира, биомаса, на 300-400 мегавата нещо малко като батерии, което просто да покаже готовност ние да използваме тези технологии. Да им покажем един микс, една стратегическа визия за българската енергетика, което практически го няма вътре. Аз тогава затова бих камбаната, не че не го харесвам Пеканов – много е симпатичен и талантлив, но той подцени или по-скоро може би не очакваше, че ще има втори служебен кабинет, в който да е той тук, на място когато това се случва. Може би до голяма степен грешката на българските управленци беше, че те предходния план го писаха чиновници български за държавните фирми, след това го дадоха на един академик – младо момче, талантливо, но без никакъв практически опит и екипа му очевидно, който няма хал хабер за това, и се стига до европейските чиновници, които са еманация на откъснатото от реалността на бизнеса реално положение, да ни бият чимберите, да ни казват: „Вие нямате абсолютно никаква представа, никаква конкретика“. И това ни го казват едни ограничени чиновници! Представяте ли си, едни големи да речем консултанти от частния сектор, които управляват милиарди евро и долари, каква оценка ще напишат на такъв тип проект. Пълен провал е от гледна точка на съдържание.

Водещ: Защо не само за енергетиката, ние и в транспорта се оказахме, че не знаем какво правим?

Кузман Илиев: Това е много притеснително, защото всъщност, ето я Зелената сделка – тя това означава. В транспорта какво прави? Всъщност, почва тя да засяга абсолютно всички сфери на индустрията, на нашия стопански живот – ще засяга оценки, ще засяга собствените ни сгради и жилища, защото половината от цялата енергия в тях трябва да идва от ВЕИ-та – това, което на този етап на нас ни струва абсолютно някаква буквално фантастика, абсолютно нереализуемо към ден-днешен. Квотите – тези въглеродни квоти ще засягат абсолютно де факто целия стопански живот, не само производството на електрическа енергия. Тоест, всички ние вече ще влизаме под много сериозния регулаторен чук и ценови – това ще удари и джоба ни, това ще ни направи по-бедни, цените буквално на енергоресурсите ще скочат до небесата, и вече това се случва. Самата критика към транспорта е много показателна за това нещо. Тук даже леко се намеква в критиките какви са конкретните ангажименти за изчезването на бензина и дизела.

Водещ: Говорят ни от ЕК за подмяна на колите с бензин и дизел, които са може би 80% от движещите се по българските пътища автамобили.

Кузман Илиев: Точно така. Значи, ние до десетина години, хайде до 15, имаме задачата около 2 милиона електромобила да ги въведем в експлоатация, замествайки сегашния ни автопарк. Адски скъпи автомобили, адски скъп ток, и де факто затваряне без заместване на половината от нашия енергиен микс 3 гигавата в Мариците. Там трябва със сигурност, пак ви казвам, да останат тези 3, просто да ги преструктурираме под някаква форма, като половината от тях със сигурност да са от тези смесени комбинирани варианти, за които преди малко ви казах конкретно. Това трябва да се случва, защото само тези електромобили, не говорим за бита, не говорим за бизнеса и индустрията, само те ще гълтат 2-3 гигавата ток, за да могат да се предвижват. Трябва цялата електропреносна мрежа да може да издържи на това напрежение, да има такива електрически станции за зареждане разположени на удобно място навсякъде. Това с темповете, с които ние работим, е абсурдно. Знаете ли, всъщност, ако теглим чертата, кое е най-стряскащото от всичко?

Водещ: Кое?

Кузман Илиев: Според мен, това, че всъщност ние имахме 2 години да напишем на хартия, абсолютно пожелателно някакви конкретни проекти, разполагайки с целия експертен потенциал на България, ако щете в координация с Брюксел също. Ние не успяхме. В следващия момент ангажиментите, както виждате, са сериозни, те вече буквално се използват ресурса финансовия да извиват ръце, за да поемем ангажимента да си затворим въглищата. Ние не използваме обаче това, което има като ресурс в Европейския съюз, защото просто не можем административно като капацитет да отговорим, и това, което се случва, е, че си говорим някакви алабализми буквално за 4 гигавата някаква вятърна енергия при положение, че тук зелените, които хващат властта в момента, са вкарали всичко в Натура. Всичко, което може наистина да генерира от вятъра енергия в България, е в Натура 2000. Ние имаме нужда от цели 5 години да почнем да махаме буквално от списъка на Натура вътре да вадим някакви територии по крайбрежието, което е абсолютно смехотворно. То даже смях през сълзи е, тъжно е. Няма го това нещо. АЕЦ – видяхте как се обсъждаше в комисиите, че ще правим АЕЦ, и то едни 15-20 години хоризонт, а нещата са тук. 2025 година ние се сблъскваме с тази реалност, за която Брюксел сега ни бие чимберите буквално, и тази реалност е изключително скъпи въглеродни квоти – ние имаме и най-мръсните въглища за съжаление, все пак действително това е така – те емитират и доста въглеродни емисии, тоест скъпа работа много. Дори сега са над 80 евро емисиите за тон. Невероятно висока цена, камо ли тогава. Тоест, ние ще озовем в 2025 година с де факто фалирала енергетика, де факто абсолютно нищо използвано като ресурс, пропилени исторически възможности за това да си подсигурим енергийната сигурност на първо място. Не говорим вече за икономика, не говорим тук ако щете за цени и т.н., тук говорим цялостно за функционирането на нашата, буквално за функционирането на нашата държава във всеки аспект.

Водещ: При това положение какво можем да направим? Можем ли да направим нещо, защото очевидно препоръките, които ни отправят, ние ги четем като фантастика.

Кузман Илиев: Така е.

Водещ: Няма кой да ги разбере, няма и кой да ги осъществи.

Кузман Илиев: Може би донякъде, без да сме безкрайно критични, тъй като той е един млад човек според мен дори с политическо бъдеще, г-н Пеканов. Да му се даде рамо в момента от по-опитни, добронамерени хора, да се съберат всички големи частни инвеститори в енергетиката в България, да седнат на една маса, да се види кой какви инвестиции може да направи в кои проекти конкретно, това нещо допълнително да се координира с нашите европейски… партньори. Тук няма партньорство. Тук има някой казва, другите виждате, ако не изпълняват добре, няма пари, няма нищо. И това са някакви таргети, които са си ги решили те като приумица, но добре. Такава е играта, играем в нея. Сяда се, вече се почва с конкретни проекти. Стига вече само заклинания. И спешно да се действа, тъй като ножът е опрял до кокала. Всички други политически игри, кой е в коалицията, кой не е, кой какви министри има в един момент действително ще загубят абсолютно всякакво съдържание.

Водещ: Така е, защото страната разчиташе прекалено много на тези милиарди, които ще дойдат по Плана за възстановяване и развитие, а и по другите, които ще дойдат по мерките за борба с коронакризата, за които пък съвсем не се говори нищо и които също ги няма. И се боя, че финансово България няма да издържи до няколко месеца.

Кузман Илиев: А аз се притеснявам, че заради големите изисквания по Зеления пакт, Зелената сделка ние само затваряме мощности, инфлацията е много голяма заради многото пари в системата. Става изключително скъпо да правиш бизнес в България. Ще започнат сериозни сътресения по отношение на съществуването на българския бизнес, проблем за домакинствата, високи цени. Т.е. Европа започва да обеднява много, България – чувствително повече, тъй като ние сме доста по-зависими примерно от въглищната индустрия. И това е всъщност големият проблем. Даже да ви кажа не толкова тия хубави суми, които ни се обещават, защото ние не сме някакви сиромахомили, които само чакаме някой да ни дава пари. Тия пари са извадени от джобовете на германци и на тия хора, които работят. Ние не лежим на това и не трябва да лежим на това. Но това, което си зависи от нас и което се затваря чрез буквално забрани и законови нормативи и ангажименти, поне да използваме ресурса, който е наличен, да си защитим добре нещата, за да си подсигурим нашето съществуване и нашето добруване. Буквално разговорът отива вече към национална сигурност, той излиза от сферата на икономиката, на енергетиката, на публичната политика. Тоест, тук вече разговорът е много над нас. И в тоя смисъл според мен дори не трябва да бъдем безкрайно критични към Пеканов, а да се мисли някакъв национален консенсус и да се сяда и да се почва, конкретно хора, които разбират от такива проекти, мениджъри от частния сектор – също, най-добрите експерти и специалисти трябва да седнат и да работят сериозно. Тъй като, както видяхме, очевидно за две години, пак ви казвам, с тия темпове на работа ние не можем да разпишем един план, камо ли да правим електроцентрали, да речем ядрени или да правим преструктуриране на Маришки басейн, или каквито и да е други мащабни неща.

Водещ: Лобистки ли бе направен този план, да обслужи конкретни икономически интереси, които очевидно в момента гърмят като бушони?

Кузман Илиев: Карате ме да правя предположения, които честно казано не мога да докажа, освен въз основа на някаква логическа връзка, която да се направи. Мога да кажа, че има сериозен афинитет към ВЕИ-тата. Знаем в България, кои политически формации, макар да се правят на опоненти едни с други, имат изгода, имат капацитет да канализират тоя ресурс. Но това по духа си е до голяма степен Зелената сделка, тя предпоставя такива неща. И честно казано, не искам да си мисля, че е лобистки, в смисъл такъв, че по-скоро го отдавам на липса на опит и на не толкова експертно подготвяне на нещата. Вероятно и някакви интереси са защитени, но голямата картина е изпусната. Това ме притеснява. Голямата картина, която, между другото брюкселските чиновници, те са научили един такъв говор, малко иносказателно говорят, точно както при комунизма – за да кажеш нещо, трябва да намериш начина добре да го кажеш. Може да ти се размине, но да стигне посланието до повече хора. Така се говори – похвалва се първо и след това всъщност се редят редица негативи. За момента определено оценката не е добра, а е спешно и всички като общество и като граждани или експерти, и прочие всякакви общности трябва да помогнем, с каквото можем.

Водещ: Г-н Илиев, става въпрос за 43 критики с 207 забележки. Това на практика, ако се разхвърли по текста върху плана, се разпределя кажи-речи върху целия план приблизително на всяка страница. Този план трябва да се пише наново, не смятате ли?

Кузман Илиев: Трябва да се пише наново и трябва да се пише пак, както ви казах, с много по-голяма конкретика, с конкретни проекти и предложения, и ангажименти, да се знае кое колко струва. Това, което прави впечатление, е, че няма добри остойностявания, няма график. Дават такива препоръки, разбирате ли? Представили сме се като студент, който е написал някаква не дотам смислена курсова работа.

Водещ: То е, меко казано, обидно. Сякаш направо ни казват: „Вие тука нещо хитрувате, нещо на шмекери ни се правите”. Може ли да изпратим план, в който да се допуска двойно финансиране, да няма оценка на разходи?

Кузман Илиев: Те ни обвиняват иносказателно в шикалкавене. Те казват: „Вие си пазите примерно държавния ТЕЦ, ама той емитира повече въглеродни емисии, замърсява и т.н. Ние искаме първо него да затворите. Какво правите, с какво го замествате?“ И тук ние нищо не можем да аргументираме, дори ако щете да подходим дори политически, мъжки, да кажем: няма да го затваряме, дайте да видим какво правим, дайте нещо. Не, няма нищо. Единственото, което ни остава като вариант, е поне, щом приемаме едва ли не техните условия, е да предложим заместващи мощности, за да предложим нещо друго, някаква алтернатива. Малко пропуснат исторически момент и за съжаление, както ви казах, 2025 година нещата удрят много сериозно, в сърцето буквално ще ни докоснат, защото имайте предвид, че 2025 е годината, в която държавата официално вече не може да подпомага с финансов ресурс ТЕЦ-овете. Това е голям проблем, тъй като въглеродните квоти поскъпват изключително, изключително драстично и много. Аз гледах едно интервю на г-н Пеканов и той казва на въпрос дали датата 2038 година като индикативна е датата, в която ще трябва вече да сме готови, той започна пак да шикалкави, като за 2025 година му беше подхвърлено от водещия и той каза: „Тогава по икономически причини не могат да затворят“. Ама българите не ги интересува дали по икономически или по някакъв ангажимент, или някаква друга причина. С какво те заместват. Тези 150 000 човека в Маришкия басейн какво правят от утре, с какво препитание се занимават, как ги преквалифицираме, ще имаме ли мощности, към които те да бъдат насочени. И тук не говорим само за социалната цена. Пак ви казвам – то тук цялата икономика зависи от тях. Три гигавата от шест умират. Много е сериозен тоя проблем, в никакъв случай не трябва да се драматизира и да се правят някакви апокалиптични такива съждения, но трябва да се действа спешно. И да, ако трябва действително да се каже дали г-жа Мика Зайкова беше пунктуална и точна в нейната първоначална реакция – да, шокиращо е, критично е. Не е просто, както на изслушването в парламента г-н Пеканов каза: „Те имат бележки, ние сме готови, очаквали сме“. Не, това не са бележки. Това са тежки, тежки критики, че няма готовност. Както казвате вие, трябва да се пише наново.

Водещ: Нека да погледнем нещата и от не толкова оптимистичната страна. Какво ще се случи, какво ще стане, ако ние не успеем все пак да подготвим такъв план, ако и следващият наш вариант ни бъде върнат по същия начин?

Кузман Илиев: Не искам да мисля за този вариант, защото това би означавало абсолютна управленска и експертна немощ. И аз не мисля вече, че и Брюксел има интерес от това, тъй като имайте предвид, че ако ние влезнем в тези кошмарни сценарии неподготвени, населението на България ще изпита такъв удар по джоба, социалната цена ще е толкова голяма за определени региони, които зависят изключително много от мините и ТЕЦ-овете към тях, че драстично ще се увеличат настроенията, антиевропейските, не точно антиевропейски, защото сие сме сърцевината на Европа, ние сме дали писменост тук и просвета, и култура на 300 милиона човека славяни и т.н. Не. Хората, които мислят за Европейския съюз конкретно като структура и като обединение, ще гледат на него вече много по-негативно, т.е. антиевропейските настроения ще са големи, тъй като Зелената сделка сама по себе си е изключително, изключително тежка за България. Ние сме може би най-потърпевшите от нея и най-неподготвените за ефекта от гледна точка на политически характер, на гръбнак, от гледна точка на гъвкавост, на работа с бизнеса. Ние просто сме в момента пасивна боксова круша.