Предизборната актуализация на бюджета е опасна

Какъв е икономическият и политически смисъл на актуализацията на бюджета? Какво е заложено в плана за възстановяване и устойчивост? Кога ще усетим ефекта от политиката на служебното правителство? И как ще повлияе на световната и българска икономика новият трилионен бюджет на САЩ?

По тези горещи теми разговаряхме с Кузман Илиев, икономист и преподавател в Стопанска академия „Д. А. Ценов“, Свищов.

Новетика: Защо е спешна актуализацията на бюджета?

Кузман Илиев: Политическите партии припират за актуализация на бюджета, защото голяма част от тях очакват поредни предсрочни парламентарни избори. И на този бюджет се гледа като на възможност предизборно да се засилят техните резултати. Президентът Румен Радев също се опитва – през служебния кабинет – да увеличи изборния си резултат. Т.е. бюджетът има много по-важна политическа стойност, отколкото икономическа и финансова нужда за държавата.

Истината е, че в държавата има пари. Това е така заради инфлацията, която повишава приходите в бюджета. Също поради това, че предходното правителство увеличи заплатите в държавния сектор и пенсиите. Това вкарва пари обратно в хазната през заплатите на хората, защото те имат повече ресурс и потребяват повече. Също имаше и еднократни фискални ефекти, като например концесията на летище София. Това напълни хазната.

Дългосрочно обаче картинката няма да е толкова розова. За съжаление, приходите, които са заложени в тази актуализация, са по-скоро пожелателни и зависят от един доста стабилен и висок икономически растеж. А това се случва на фона на едно глобално притеснение, че влизаме в поредна COVID-19 вълна. Т.е. приходите са силно пожелателни и изкуствено форсирани, докато заложените разходи са тежко популистки.

Цялата философия на актуализацията на бюджета е такава: 50-те лева, които Борисов раздаваше като помощ на пенсионерите, да бъдат институционализирани и циментирани; новите пари, които се насочват към бизнеса през разходите, са също доста популистки и вредни дългосрочно, защото правят българския бизнес изключително зависим от държавата и държавните програми. Също виждаме в актуализацията 1.2 милиарда лв. за непредвидени разходи, и това е наистина празен чек. Това е много опасна практика.

Новетика: Каква роля играят различните партии в актуализацията на бюджета?

Кузман Илиев: Очаквам левите партийни формации в парламента да използват актуализацията, за да раздуят още повече разходите. Това са БСП, които буквално се облизват и точат ножове, защото тяхната относителна роля е политически увеличена, с тях ще трябва да се съобразяват между първо и второ четене, и те ще натискат за още социални разходи. ИСБГНИ на Мая Манолова също няма да гледат отстрани: те също ще искат да използват своята тежест.

Логиката на БСП и ИСБГНИ е да покажат, че преди изборите са успели, в съглашателство с президента Радев, да се погрижат за народа, да бъдат по-социални, да демонстрират своята нова тежест и философията на управлението. Т.е. искат да покажат, че в условия на криза няма да се прилага дясната визия на намаляване на данъците и на данъчно-осигурителната тежест, която смазва родния бизнес, и че няма да се намалява ролята на държавата в икономическия продукт. Напротив, те казват: ние ще харчим, ще задлъжняваме, това не е проблем за България, защото тя има относително малък дълг (според тях), макар че страни като Румъния и Русия са фалирали с много по-малък дълг от нас.

Неслучайно младият министър Атанас Пеканов започна да философства за това, че прогресията (прогресивното увеличение на данъците спрямо дохода) всъщност не е толкова лошо нещо. Така полека-лека започва да се прокрадва идеята за промяна в данъчната система: премахването на плоския данък и идеята богатите да плащат повече.

Но така, както е заложена от БСП и присъдружните им формации, тази прогресия на практика наказва средната класа, защото доходът на богатите хора (т.нар олигарси) не зависи от заплатата и нейното облагане, т.е. така няма да влязат повече пари в хазната. Тези олигарси са хора, които разчитат на съвсем други прийоми: те инвестират на финансовите пазари, имат имоти в чужбина и т.н.

Средната класа, която и сега плаща цената за корупционните практики и за всички социални проблеми, ще бъде натоварена още повече. Защото чрез тази актуализация се залага окрупняване на бюджета и аз съм притеснен, че по време на дебатите, партиите с популистки ляв нагон ще раздуят още разходите. И въпреки че приходите изглеждат стабилни, дупката (дефицитът) ще се увеличи.

Ако това се случи, тезата на БСП след време ще бъде, „ами ето, получи се дефицит и богатите трябва да платят повече“. Една много хубава „дъвка“ за масите, която обаче ще удари производителната част от обществото, ще намали приходите в бюджета, защото прогресивното данъчно облагане винаги води до изгонване на качествените хора от страната. И влизаме в един неприятен левичарски сценарий.

„Демократична България“ (ДБ), парадоксално, се държат изключително беззъбо, по-скоро абдикират от темата, тъй като за тях сега е много по-важно съставянето на кабинет. ДБ не вземат отношение: нито критикуват, нито одобряват… като че ли буквално нямат достатъчно експертиза. Това е жалко и притеснително, тъй като претенцията им е да са носители на „експертното“ и „новото“.

Такъв дефицит на експертиза и сериозна безпринципност виждаме и в казуса с двойното гражданство на министър Кирил Петков, който е съучредител на ДБ. Петков има политическо бъдеще, той може да се окаже дори лидер на лявата демократична общност, ако наречем ДБ градската левица. Защото ДБ вече наистина „левеят“ културно.

За ГЕРБ имам подозрения, че ще играят „адвокат на дявола“, за да атакуват впоследствие своя противник Радев и служебния кабинет. В ситуацията, в която са те, могат само да „подбутнат“ засилилия се към пропастта, ако искат политическо да го нокаутират. Мисля, че те ще подкрепят раздуване на разходите по някои пера, но като цяло ще гласуват против актуализация на бюджета, тъй като тя е левичарска.

„Има такъв народ“ (ИТН) пък вече намекнаха, че трябва да се одобри предложението на БСП за увеличаване на пенсиите.

Т.е. всички в момента имат интерес да раздуват разходите: едните, за да изглеждат по-щедри робинхудовци, а другите – за да могат впоследствие да „бият“ по това нещо. Но това дългосрочно е зле за всички нас, тъй като вкарва държавата в по-лоша финансова и фискална позиция, под формата на задлъжняване и вдигане на данъците. Това е неизбежно!

Новетика: Откъде се очаква да дойдат приходите в бюджета?

Кузман Илиев: Партиите разчитат, че през декември ще дойдат 413 милиона лв. по плана за възстановяване и устойчивост – план, който дори не е завършен и изпратен в Брюксел. Тези пари я дойдат, я не. Също не бива да се учудваме, ако този план срещне отпор на европейско равнище от Европейската народна партия (ЕНП), че не е достатъчно качествен – пък и дори с идеята да се помогне на ГЕРБ. Като цяло, този план не е готов и няма как тези пари да се заложат в бюджета, още по-малко да се разчита на тях.

По много от перата може да се съмняваме, че приходите ще бъдат изпълнени. Един от източниците на приходите е дългосрочната порочна практика, някои разходи да се отлагат. Това създава усещане за по-добра ситуация в момента, но пък заради това, инфлацията не може да бъде добре прогнозирана. Приходите също зависят от цените на горивата и енергоносителите – все неизвестни променливи. А разходите насреща касаят невралгични групи от българското население.

Ако се приеме тази актуализация, няма връщане назад. С нея, ние променяме дългосрочно пенсионния модел в страната. Ако минималната пенсия се вдигне средно с 12.5% – тъй като с нея са обвързани определени социални плащания – тя ще покачи социалния ангажимент на държавата дългосрочно.

Един от големите проблеми на нашия социален модел е дефицитът на НОИ – т.е пенсиите се плащат не от осигуровки, а до голяма степен от данъците на хората, без те да го осъзнават. И ако пенсиите се увеличат, този дефицит ще бъде увеличен. Тези пари започна да раздава Бойко Борисов, а сегашните управници просто ги циментират, няма връщане назад. Вместо да се решава, проблемът се задълбочава, без срещу него да стои каквато и да било реформа или разчет как той ще се отрази в следващите години. Не се взема предвид и демографският фактор, а просто се раздават едни пари. И в резултат на това, дългосрочно ще трябва да се увеличат данъците, защото пенсиите идват от данъците.

За да се узакони решението за 50 лв. на месец за пенсионерите, е необходима актуализация на бюджета. Тя може да е частична, т.е. само за пенсиите. Проблемът е, обаче, че освен пенсиите, в нея ще бъдат включени много вредни неща. Дори се говори, че трябва да бъде прието предложението на БСП за увеличение на пенсиите, което е още по-щедро.

Общо взето, отваря се кутията на Пандора. Отваря се възможност за всеки популист, който иска да се тупа в гърдите като орангутан, че се грижи за българите, с парите на същите тези българи. Защото трябва да е ясно, че тези пари не са на държавата, а са взети от всички нас, и после се раздават обратно.

Новетика: Кой е редно да направи актуализация на бюджета?

Кузман Илиев: Принципно, служебното правителство предлага актуализация на бюджета, парламентът я одобрява, а следващият кабинет (редовен или подновен служебен) го изпълнява.

Проблемът е, че бюджетът е еманацията на политиките на един кабинет и на едно мнозинство. Той е олицетворението на управленските възгледи и отговорността на едно правителство. И когато е направен и актуализиран от сегашното правителство, то следващото ще трябва да го актуализира отново.

Така се влиза в един цикъл на краткосрочно мислене, фокусиран върху покриване на разходите и решения „на парче“, с оглед получаване на електорална подкрепа. Стремежът е да се удовлетворят определени групи в обществото, като например пенсионерите. Изгубва се визията за реформи.

В този смисъл, служебното правителство – макар да има право да предлага актуализация на бюджета – не бива да го прави.

Защото се получава така, че служебното правителство предлага актуализация на бюджета (която президентът иска, за да си припише политически), а парламентът ще я доукраси и напудри (тъй като партиите имат полза, особено ако я разглеждат и като предизборно отиграване).

Затова предизборна актуализация на бюджета е много опасно да се прави. Моралният риск е прекалено висок!

Новетика: Какво ще се случи с бюджета, ако стигнем до нови предсрочни избори?

Кузман Илиев: Пари в държавата има. До ноември те са обезпечени. Казвам до ноември, защото ако тогава има нови предсрочни избори, там би трябвало вече да има някаква форма на кабинет. Който влезе в следващия парламент, ще трябва да сформира коалиция, колкото и безпринципна да изглежда тя. Това е неизбежно, тъй като обществените настроения са вече доста изострени.

Затова казвам, че ако ще се прави актуализация на бюджета, това трябва да е приоритет на едно управление с по-дълъг хоризонт.

Защото какво се получава? Президентът Радев – който е избран със символични и символни функции – се държи като човек, който разполага с много широка легитимност, притиска парламента (най-важния орган в конституционната архитектоника на България) да приема актуализация, която устройва само него заради идващите президенстки избори, а служебното правителство се явява като един наместник, който абсолютно безропотно, без каквато и да било критика, реализира тази политическа поръчка на Радев. А тази поръчка има много опасни дългосрочни ефекти за България: голямо задлъжняване.

Смело можем да кажем, че фискалният резерв на България би се стопил в една такава непрогнозируема откъм приходи и увеличение на разходите среда.

Новетика: Кога българският гражданин ще усети ефекта от политиката на служебното правителство?

Кузман Илиев: Ефектът ще се усети още преди края на служебния кабинет. Дори мисля, че вече се усеща.

Вече се говори много сериозно за протести на ресторантьорите и хотелиерите. Вече протестират строителите на магистралните пътища – тях държавата отказва да финансира под различни предлози.

Виждаме недоволство и сред лекарското съсловие, заради резките смени на ключови кадри в ръководството на болнците „Пирогов“, „Александровска“ и „Св. Иван Рилски“. Отстраняването на проф. Асен Балтов и проф. Тодор Кантарджиев – и то в условията на предстояща пандемична вълна – беше изключително безотговорно от служебния кабинет. Медицинските работници не са доволни от такъв тип самоцелно управление.

Имаме много тежки реакции на бизнеса относно поскъпването на тока, което е вследствие на липса на реформа в енергийния сектор и на бавна реакция на „ТЕЦ Марица изток 2“. Цените буквално изхвърчаха няколко пъти над тези в Белгия и Нидерландия. Това е безумно! Нашият бизнес е смазан. Затвориха ключови предприятия и индустрии, което говори за много зле менажиран енергиен сектор.

Също текат много тежки проверки и ревизии от НАП в немалко големи фирми работодатели.

Ние, като граждани, също започваме да усещаме инфлацията по джоба си. Само за една година, цената на горивата е скочила с 15%.

Цялостното усещане е за липса на посока, сигурност и предвидимост. Това е пагубно, особено в сегашната ситуация.

Новетика: Все пак служебното правителство среща обществено одобрение?

Кузман Илиев: Народната любов е нещо колебливо и непостоянно. Тя те облива, като вълна се отдръпва и после пак се връща с по-голям трясък. И може да се окаже, че не е просто вълна, а цяло цунами, което да те запокити някъде в политическото небитие.

Както в момента всички се радват на революционния подход на служебното правителство, цели сектори в българската икономика вече са изправени пред патова ситуация. Ако така продължи още два месеца, хората ще започнат да търсят виновници.

Да, имаше нужда от някои изчиствания. Хората се умориха от Борисов и някои практики. Но това ново, което търсеха, не беше служебният кабинет.

Служебният кабинет трябваше да е мостът към нови практики. А той дойде, започна изчегъртване и напрежение, и изпусна исторически шанс.

Този шанс беше т.нар реформатор Кирил Петков. Като министър на икономиката, той можеше да подкрепи тезата си за корупционни практики в Българската банка за развитие (ББР) с предложение за приватиизране или закриване на това корупционно недоносче на прехода.

Вместо това, Петков сложи тавани на кредитирането, с което „удари“ ключови български предприятия, финансирани със суми, по-високи от лимитите. Сега те не могат да си изпълнят поръчките и това е голям проблем, за който не се говори.

Също застопори ролята на ББР, като каза, че трябва да има повече малки фирми, които (забележете!) са доста по-рискови. Т.е. капиталът на ББР – който всъщност е изграден от парите на данъкоплатците – е по-застрашен отпреди.

Петков трябваше да се бори за точно обратното: парите на хората да са защитени и да няма такова нещо като държавна банка, което е оксиморон. Държавата е публичен субект, който се финансира с данъци. Докато банката би трябвало да е частен субект, който работи, за да печели пари. Няма как едното да съществува едновременно с другото.

Вместо това, политиката на Петков е от типа „трябва да са наши, приближени хора“, „трябва да назначим наши консултанти на по 8000 евро заплата“. Оказа се, че е много по-голяма шуробаджанащина за много по-кратък период и много по-„вабанк“ отпреди.

На мен лично ми остави едно горчиво усещане, че беше пропилян историческият момент и че цялото това лустро и мои надежди (които имах в началото, когато видях неговия подем и идеи), се сгромолясаха, тъй като нищо генерално не се промени.

Честно казано, аз съм доста разочарован от него. Още повече, че Петков е един от хората на амбразурата, които се борят за защита на социализма, през актуализацията. Защото актуализацията, всъщност, е чист социалистически подход в икономиката.

Новетика: Какви ще са последствията от забавяне предаването на плана за възстановяване и устойчивост?

Кузман Илиев: Планът за възстановяване и устойчивост е еманацията на зелената сделка, която е много вредна и опасна дългосрочно.

Там е заложено, че ние драговолно се ангажираме до 3-4 години да затворим нашите ТЕЦ-ове и въглищни мини. Което означава, че половината от нашия енергиен микс изчезва. Десетки хиляди души ще бъдат ударени от гледна точка на социална цена. Ако минем едно ниво по-нагоре, това е изключителен проблем за българската икономика. Ние дори в момента имаме недостиг на предлагане, а какво остава, ако половината от микса бъде затворен.

За да се премине плавно през този преход, в плана се залага в Маришкия басейн да се изгради газово-водородна централа. Но това е толкова пожелателно и неясно направено… Ние не знаем дали това ще се финансира, дали ще има съпътстваща инфраструктура… Освен това е налице енергиен потенциал, който не трябва да се затваря, а трансформира, ядрените мощности да се оптимизират…

През следващите години, ние по-скоро трябва да увеличим своята енергийна мощ и да повишим своя капацитет два пъти, а не да затваряме наполовина. В този план няма решение на тези въпроси. Той по-скоро предлага пожелателни неща, като повече волтаици, които Брюксел иска от нас.

Междувременно, този план е прекрасна възможност за корупция и концентрация на определени олигархични групи, гравитиращи около радетелите на модерните зелени политики. Парадоксално, у нас това са две групи, които се сблъскват помежду си: тези около ДБ и ДПС. Те притежават и експертния, и бизнес потенциала да усвоят този ресурс.

Сумите по този план може да очакваме след 2-3 години. А 413 милиона лв. по този план също не е ясно дали ще дойдат, макар да са записани като приход в бюджета.

При този план, не се гледа от какво се нуждае бизнесът, а по-скоро се очаква да се отговори на очакванията на Брюксел. Така ние се превръщаме в изпълнители на една бюрократична машина, като в социализма: някой планира петилетката и всички индустриални клъстери отдолу се опитват да отговорят на желанията на партийния лидер. Това не е предприемачество. Предприемачеството идва отдолу. То идва, напипвайки нужди на самите хора, а не чрез спусната директива от Брюксел, за това какъв процент трябва да са ВЕИ-тата като дял от държавния енергиен микс. И който успее да се вреди и успее с някой проект, ще се превърне в мини-олигарх.

Идеите на Брюксел в този план ще оскъпят сериозно живота в Европа, особено към 2050 г., когато се планира нулев въглероден отпечатък. Това буквално ще смаже икономиката и ще направи живота на всеки един от нас много по-скъп.

Новетика: Ще спадне ли цената на тока в края на октомври, когато България ще се обедини пазарно с Румъния и ще може да търгува с ток с цяла Европа?

Кузман Илиев: Това е много хубава новина и вярна посока, тъй като свързването с Гърция по силата на дългосрочни договори ни прави изключително изолирани.

Необходимо е либерализиране на енергийния пазар, което е много болезнено политически, тъй като ще се усети от крайните потребители, за които цените са изкуствено държани надолу. Но при положение, че покачването на цената на тока е глобална тенденция, и фосилните горива (петрол, въглища, газ) трябва да изчезнат, няма как да е разумно ние да атакуваме енергийната си система и да затваряме половината си енергийни източници. Особено при положение, че имаме нужда от поне два пъти повече ток.

Не бива да ставаме зависими, както това се случи дори с Германия. Затваряйки ядрените си мощности и въглищни мини, най-голямата икономика в Европа се принуди да внася ток от Полша.

Новетика: Как ще се отрази на световната икономика, и в частност на българската, новият бюджет на САЩ от 3.5 трилиона долара?

Кузман Илиев: Зле. Виждаме как в САЩ – които са бастионът на личната свобода – се възцарява демократичният социализъм. И то по всички възможни параметри: финансови, икономически, културни, включително тотален контрол върху социалните мрежи. Но през бюджета това се вижда много ясно.

Заложеният рекорден дълг от близо 30 трилиона долара дългосрочно означава, че САЩ ще са принудени да продължават да търсят инфлация, за да го обезценяват. Инфлацията там сега е много висока и това е целенасочена политика на Федералния резерв, който печата много долари.

А щом това е политиката на Федералния резерв, това ще е политиката и на другите централни банки, които не искат техните валути да се оскъпяват твърде много при един спадащ долар. Така всички останали правителства ще се опитат да обезценят своите валути, и така ще създадат инфлация. Целта им ще е да не губят конкурентното си предимство и позиции спрямо долара.

Т.е. ние влизаме в една силно проинфлационна среда, която означава обезценяване на спестяванията и много инвестиционни грешки в рискови инструменти. Ще бъдат „ударени“ хората с ниски доходи: пенсионери, лекари, учители.

В такава инфлационна среда винаги се случва и културна промяна: хората спират да спестяват и започват да трупат дълг. Същото правят и правителствата. Всички стават много по-склонни към разхищение и това променя цялата философия на западната цивилизация: тя е изградена върху спестовността, т.е. да консумираш по-малко, отколкото си заработил, а останалото да инвестираш, с цел да станеш по-производителен.

Сега целият процес се обръща. Теглят се дългове, с които да се потребява, да се живее тук и сега, всяка възможност за планиране става трудна заради инфлацията, и се създава икономически хаос. Такъв хаос в историята винаги е водил до много тежки икономически сътресения, объркване в манталитета и дори войни.

Това е така, тъй като при икономически сътресения, политиците винаги обръщат поглед навън. Пример за това е геополитическото напрежение между САЩ и Китай, между САЩ и Русия, и Турция в региона. Всички тези държави са с висока инфлация.

Ефектът на американския бюджет в България ще е може би един от най-важните стопански феномени, които ще наблюдаваме. И ще се отрази най-сериозно в общественото усещане за сигурност и социален мир.

Хората вече започват да усещат ефекта от инфлацията. Тя винаги удря най-крехките социални слоеве.

Инфлацията е ключът към разбирането на всички текущи иономически процеси. Тя вече е факт на световните финансови и стокови пазари. За вдигането на всички цени в глобален мащаб, главната причина е инфлацията, а тя е породена от наличието на огромни суми пари в обръщение.

Предишна

Следваща