Предстоят инфлационни турбуленции и икономически предизвикателства

Най-прекият ефект е, че ръстът на производствените разходи на фирмите масово надминава ръста на приходите

Няма ли печалба за предприемачите, те фалират и спират да произвеждат

Светът влиза в силно турбулентно и неподатливо на контрол икономическо поле. В ответ на пандемията видяхме умопомрачителни парични и фискални стимули от централни банки и правителства. 

Само през 2020 г. бяха създадени близо 25 процента от всички долари в обръщение, а за последните 8 месеца, американският Фед де факто удвои размера на активите, които изкупува от пазара, достигайки стратосферния баланс от 8.3 трилиона долара!

Инфлацията изхвърча – и при потребителски, и при производствени стоки. Просто има твърде много пари в системата. Цените на суровините галопират – нефтът вече удря 80 долара за барел или ръст от 70 процента за година, а имотният индекс S&P/Case-Shiller в САЩ, например, е 19.7 на сто нагоре за юли спрямо година назад. 

У нас за гориво плащаме с близо 50 на сто повече за година, покачват се и крайните цени на всички хранителни продукти с двуцифрени проценти. Цената на електроенергията и природния газ също се изстрелват – последната с 20 на сто от първи октомври.

Ограниченията пред добива и преработка на фосилни горива, плюс поскъпващите въглеродни квоти потискат предлагането на електрическа енергия и допълнително раздуват разходите на бизнеса. Ако към картинката добавим и нарушената верига на доставки, заради повсеместни локдауни, съчетани с влошаващия статистиката зимен период – положението далеч не е розово.

Какви са видимите ефекти? Най-прекият ефект е, че ръста на производствените разходи на фирмите масово надминават ръста на приходите на компаниите. Иначе казано: маржовете на печалба изтъняват или изчезват. А няма ли печалба за предприемачите, те фалират и спират да произвеждат. Това води до реално обедняване и удря стандарта на живот на всички. Предизвиква безработица. Води до недостига на реални стоки и услуги. 

Високата инфлация започва все повече да влияе на лихвените равнища. Неизбежно. Само за септември доходността по държавните ДЦК на САЩ от 1.2 подскочи на 1.6 на сто. Това значи, че американското правителство ще се финансира по-скъпо, но и че инвеститорите ще търсят по-висок доход от всички финансови инструменти – акции и облигации. А това натиска цените на финансовите активи надолу, предизвиквайки отчетливи спадове на световните фондови борси в последните сесии.

Самите централни банки заговориха за вдигане на лихвите и спиране на програмите за ликвидност с цел охлаждане на икономиките. И по-важното: стопиране на потребителската инфлация, която започна да се превръща в тежък политически проблем. Това обаче е нелека задача, защото когато си давал на някого дълго време допинг, рязкото му спиране води до криза. В случая: гърмежи при финансовите активи. Стратегия за изход от ситуацията гуверньорите на Фед, ЕЦБ, ЯЦБ и Китайската Народна Банка просто нямат. Неизследвана територия. С прогнозируеми неприятни последствия.

Тенденцията все повече лихвите да отразяват инфлацията ще се затвърждава. Инфлационната компонента ще бъде калкулирана от банковите институции в цената на кредита, което означава и предстоящо покачване на лихвите за домакинства и бизнес. Не такова се очертава положението при депозитите у нас, където действително се натрупват сериозни наличности, които не могат да бъдат качествено пласирани.

Забележете, че натрупаните “спестявания” в банковата ни система не са толкова потенциални инвестиции, колкото т. нар. изтегляния на ликвидност от физически лица и бизнес. Простичко казано: “бели пари за черни дни”, паркирани в банката, за да не са под дюшека. Устойчивият растеж обаче ще дойде, когато спестяванията всъщност могат да се транслират в реални инвестиции – а потребители и бизнес са готови за това. Само устойчиви частни инвестиции ще ни изведат като локомотив от тресавището на кризата.

Дълго време лихвите и у нас бяха ниски и това доведе до кредитна експанзия. БНБ ще увеличи антицикличния капиталов буфер с 0.5 на сто от догодина, а капиталовата адекватност на банковата система е дори над европейската. Въпросът е, че заради системната външна и вътрешна несигурност, добрите кредитополучатели са пасивни и неуверени. А рисковите такива са имали и имат по-лесен достъп до кредитен ресурс, в което всъщност се крие и системният риск.

Тенденцията за бърз ръст в Европа е само заради бавното догонване и ниската база. И сега БВП на Еврозоната е около 4 процентни пункта под предпандемичните нива. Подобно е положение и в САЩ, където ниската безработица се дължи на намаляване на работната сила в най-продуктивната и трудоспособна възраст. В Китай също имаме дългово движен подем под очакванията на партийните плановици.

Един от най-неприятните сценарии глобално е „стагфлационният“. В доброто старо време: или имаш депресия и цените падат; или имаш растеж, но цените растат, заради паричните стимули на централните банки. През 70-те обаче в САЩ се сблъскваме с най-лошото от двата свята – хем цените да растат, хем да има спад в растежа плюс безработица. Икономиката е заработила отвъд производствения си потенциал, казано на икономически жаргон, но е повредена и самата й структура. При покачването на лихвите това възможен, че и напълно вероятен сценарий. 

Когато десетилетие си заливал системата с пари и дългът е бил евтин, а изведнъж лихвите се покачат – изведнъж се оказва, че морето съвсем не е е до колене. Дъното е дълбоко и вода има за всички. А зомбираните компании и заметените инвестиционни боклуци – тепърва стават видими и проблемни.

Защо се получава така? Защо стопанската история е установил психологическа матрица, по която действат икономическите агенти. В началото централните банки печатат колосални парични наличности, но те отиват на финансовите пазари, а леката потребителска инфлация е подценявана. Счита се, че е временен фактор, който се дължи, видите ли, на спекула или лоша реколта. При следващата фаза вече инфлационните очаквания изхвърчат – дълго и осезаемо цените са нараствали. Тенденцията е очевидна. И дори за децата е ясно, че някой създава пари от нищото. Обир на покупателна сила в най-чист вид. И нищо не може да спре бягството от парите и дезинтеграцията на финансовата система, ако положението влезе във фаза три – паниката.

Ключът е какво ще направят централните банкери – ще оставят коригиращите болезнените и очистителни дефлационни процеси на ценови спадове? Или ще продължат с допинга, с риск да увредят здравето на спортиста? При стратосферните дългове на публичен и частен сектор, първото, макар и правилно, е малко вероятно. 

Всички тези икономически предизвикателства наливат вода в мелницата на политически фигури, предлагащи лесни, но безумно вредни икономически решения. Още и още дълг, помощи за бизнес и електорални групи, вдигане на данъци за средна класа и бизнес. Все изключително зловредни практики с висока икономическа и културна цена.

Оригинална публикация.

Предишна