Раздаването на пари на калпак е икономически неефективно

Политическа популярност получи практиката да се предоставят фиксирани суми на населението в отговор на икономическите трудности, породени от COVID-19 пандемията. При определянето на сумите не бяха представени сериозни икономически анализи за очакваните ефекти. Отпускането на публични средства без оглед на финансовото състояние на лицата е напълно погрешна практика, която обаче носи политически дивиденти. За голямо съжаление политическият смисъл на това „да се раздават“ пари превръща държавата в „благодетел“, който се грижи в трудни времена за своите граждани. Връщането на държавата в икономиката, макар на пръв поглед оправдано в трудни времена, носи рискове тя да остане там за дълъг период от време. Не трябва да се забравя и сериозната тежест към бюджета, която носи рискове от увеличаване на данъци в близко бъдеще.

В средата на април тази година се проведе проучване на социологическа агенция „Тренд“ по поръчка на Съвет по икономически и публични политики, целящо да изясни и оцени какъв би бил икономическият и социален ефект, ако в България се предприемат мерки подобни на тези, които бяха предприети в САЩ под формата на предоставяне на фиксирана сума от 1400 долара на всеки гражданин над 18 години. Изследването дава възможност да се оцени в каква степен се увеличава вътрешното търсене и как се променя неговата структура при увеличение на доходите. Прави се оценка на добавения икономически растеж и ефектите върху фиска, финансовата система и нефинансовия сектор.  

Въпросът, който беше зададен е: „Ако държавата предостави на всеки български гражданин сумата от 1400 лв., Вие лично какво бихте направили с тези пари?“ Всеки респондент имаше право да избере до три от предварително предоставени опции. Избрана е достатъчно висока сума, за да се оцени какъв би бил ефектът дори и при такава значителна за бюджета и финансовия капацитет на икономиката сума.

Данните от проучването установиха, че най-значителна част от българите ще изразходват парите за ремонти и изплащане на задължения по битови сметки (по 28%). Прави впечатление, че в статистиката от НСИ подобни разходи са осезаемо по-ниски. Това означава, че данните от направеното изследване показват съвършено различен модел на бюджетните разходи при такъв значителен и извънреден приход.

От анкетираните 21% отговарят, че ще изплатят задължения към банки. Ако се сравнят данните от настоящето изследване с тези на НСИ за относителния дял на разходите за храна, се оказва, че значително по-малко лица ще използват средствата за тази цел, но зад общите оценки се крият изключително големи разлики между различните социални групи. Общо 27% биха използвали допълнителните средства за храна. Най-голям дял сред различните социални групи имат ромите – 63%, от безработните – 47%,  от лицата с доходи до 500 лв. – 42%.

От българите 13% ще предоставят част от получените средства на други близки лица. С повишаване на възрастта нараства и относителният дял на лицата, които ще предоставят средства на близки, за да достигне своя максимум при лицата над 70 години – 25%, и пенсионерите – 23%. Лицата с най-високи доходи имат намерение в най-малка степен да предоставят средствата на близки – само 9%. Междуличностните парични трансфери играят важна роля като преразпределителна функция. Това е свързано, както с народопсихологията и силните семейни връзки, така и с дефицитите и неефективността на публичните функции.

Средно 23% от лицата ще спестят получените средства. Интересно е поведението на лицата над 70 години, при които най-голяма част ще спестят допълнителните средства – 42%, наетите специалисти също ще спестят повече – 42%. Това, че голяма част от българите биха спестили допълнителните суми, показва, че очакваният ефект от щедрата финансова инжекция няма да се трансформира изцяло в импулс за вътрешно търсене и растеж.

За туризъм и почивка ще изразходват сумите 25% от лицата. Данните от изследването подкрепят скептицизма от мерките чрез финансови инструменти, вкл. дарения, ваучери и други, да се насърчава българският туризъм. 11% от българите ще инвестират предоставената сума в образование. Най-значителен дял от този доход биха отделили хората във възрастовата група 18 – 29 години. При етническите групи едва 3 – 4% ще инвестират в образованието си. Слабият интерес към инвестиции под формата на акции и облигации не е новост, но се потвърждава в изследването.

Данните от изследването бяха в основата на извеждането на макроикономическите ефекти, които се оценяват на база направленията, в които ще се използват паричните суми. Анализът показва, че ако тази огромна сума (8,54 млрд. лв.) се разпредели като директните държавни трансфери към хората, ефектът върху номиналния икономически растеж ще е незначителен – между 0,9% – 2,5%. Подобни действия обаче ще влошат съществено фискалната позиция на страната – ръст на бюджетния дефицит до 10,6% от БВП. Еднократен положителен ефект ще има и за финансовата система – ръст на банковата ликвидност с още 886,7 млн. лв. и намаляване на необслужваните кредити с 18%. Подобна практика обаче не е устойчив модел за подобряване на финансовата култура и управлението на кредитния процес.

Подобни стимулиращи планове ще имат най-осезаем ефект върху доходите на най-бедните, но за съжаление това няма да ги извади от бедността. Данните показват, че хората с по-ниски доходи не инвестират в образование, а изплащат задължения по битови сметки и насочват пари към свои близки. Следователно тези ресурси ще имат еднократен ефект, който няма да повлияе за подобряване на знанията, уменията и квалификацията – ключови фактори за подобряване на производителността на труда и перспективите за повишаване на доходите в бъдеще. България има фундаментален проблем със своята нискоефективна, въглеродно интензивна икономика. Имаме нужда от качествено трансформиране към икономически модел, който да генерира по-висока добавена стойност, висока предприемаческа и инвестиционна активност, дългосрочен ускорен растеж и конкурентоспособност на страната. Държавна политика на раздаване на директни трансфери няма да постигне тези цели. Дори стимулиращ пакет от над 8,5 млрд. лв. би бил крайно неефективен, особено в контекста на силното влошаване на фискалните параметри и пропуснатите ползи от възможните алтернативни публични политики.

Оригинална публикация в „24 часа“.

Предишна

Следваща