Войната между Русия и Украйна несъмнено ще породи огромни промени, както в енергийната обезпеченост на Европа, така и в осигуряването на ключови първични суровини за развитието на икономиката й. И към момента Европа е изцяло зависима от вноса на стратегически метали и минерали, необходими за функционирането на икономиката, индустриалното производство и енергетиката. Като прибавим желанието на Европа за ускорен преход към нисковъглеродна икономика, както и към плановете й за засилване на конкурентоспособността си в индустриалното производство, първичните суровини ще бъдат от още по-голяма и изключителна важност през следващите 30 години.
Увеличаването на производството и доставките на критични суровини е от съществено значение за световния енергиен преход. Вятърната и слънчевата енергия, батериите, цифровизацията, транспортът и водородът не могат да бъдат постигнати без тях.
Тези процеси ще доведат до огромно търсене на редица метали, ключови за прехода на икономиката към нисковъглеродно производство. В новата ситуация и очакваното бъдещо развитие на Европа българската минна индустрия е в много добра стартова позиция и е необходимо максимално добре и навременно да се възползва от възможността да разширява капацитета си, като разработва нови находища, привлича стратегически партньори и увеличава дела си в преработката на суровини към продукти с по-висока добавена стойност за индустрията. Това би създало сериозни предпоставки за реализиране на устойчив икономически растеж, социален прогрес и развитие на работната сила в страната. Във връзка с това България трябва да приеме и да следва надпартийна дългосрочна и стратегическа позиция по преосмислянето на съществуващите и бъдещите политики в областта на минното дело и добивната промишленост в страната.
В България минно-добивната индустрия има голям неизползван потенциал за растеж и ускоряване на социално-икономическото развитие на страната, който в следвоенната обстановка трябва да бъде рамкиран и реализиран с оглед очаквания стремеж на Европа и САЩ (президентът Байдън вече активира Закона за военновременно производство, за да стимулира местния добив на редкоземни материали) да намалят не само енергийната си, но и суровинната си зависимост от несъюзни държави (страни извън ЕС, НАТО, НАФТА).
В България минерално-суровинната индустрия е структороопределящ отръсъл, който осигурява приблизително 5% от брутния вътрешен продукт на страната, като е и основен двигател за доброто социално и икономическо развитие на редица региони и местни икономики. Секторът генерира кумулативно около 2,7 млрд. лева продукция и създава пряка заетост за почти 25 000 души, както и непряка чрез свързани производства и отрасли за допълнително 120 000 души. Това ясно показва и доказва, че секторът трябва да бъде подкрепян и развиван допълнително.
У нас все още се наблюдават неадекватни, изкривени и лошо управлявани административно-институционални рамки в минно-добивната промишленост, които спъват потенциалното развитие на сектора. Необходими са бързи и адекватни мерки за подобряването на нормативната уредба, свързана с устойчивото развитие на отрасъла, както и привличане на нужните дългосрочни инвестиции в него. Неотложно трябва да се извърши изследване на нормативната рамка на добивната индустрия в Европейския съюз, както и да се имплементират най-добрите практики за подобрение на правната рамка в България. По този начин ще се създадат по-добри условия за успешната реализация на стратегията за развитие на минерално-суровинната индустрия, която може да е ключова в осигуряването на устойчив икономически растеж в следващите години.
Необходимо е да се разработи система от мерки за насърчаването на инвеститорите по веригата на добавената стойност от индустриите след добивната – по възможност в териториална близост до добиваните минерални суровини. Адекватна изпреварваща комуникационна стратегия на ангажираните в отрасъла с всички заинтересовани от дейността му страни на основа открит, честен и системен диалог.
България може да бъде водещ играч при създаването на институционална рамка, която в максимален обсег да улесни създаването и разширяването на минно-добивната индустрия, да постави ясни цели, вкл. регулиране на екологичния отпечатък, както и да развие водещи практики в създаването, развитието и професионалното израстване на кадрите работещи в сектора.
Трябва да подчертаем, че управляван добре, секторът на минната индустрия в България може да генерира работни места и така необходимите приходи, да насърчава развитието на по-квалифицирана работна сила, както и да бъде незаобиколим фактор в привличането на стратегически инвестиции в аутомотив, аероспейс и IT индустриите. Всички тези положителни условия са трудни за постигане при липсата на ясни и силни законови и политически рамки, както и на добре структурирана административна база.
С пълния текст на доклада „Ресурсната независимост на България в условията на следвоенна икономика“ може да се запознаете тук: ДОКЛАД СИПП
Съвет по икономически и публични политики
