Ще станем ли по-богати от инициативата „Три морета“?

От доста години България се опитва да догони западноевропейските си партньори по икономическо развитие и стандарт на живот. За съжаление резултатите не са особено задоволителни. Ключов фактор за устойчивия икономически прогрес имат инвестициите. Чуждите и вътрешните инвестиции са основният двигател за създаване на повече производство на стоки и услуги с добавена стойност, повече заети на трудовия пазар и по-високи реални доходи. Статистиката показва, че реалните инвестиции, които формират БВП, са на нивата от 2006 г. Преди световната финансова криза инвестициите нарастваха със среден годишен темп от над 15%, докато след кризата този ръст е под 2%.

Инициативата за регионално сътрудничество „Три морета“ има за основна цел именно повишаване на инвестициите в пътна и железопътна инфраструктура, дигитализация и енергетика. От икономическа гледна точка това е добра възможност за цяла Източна Европа. Инициативата обединява 12 европейски държави, които са разположени между Адриатическо, Балтийско и Черно море. Това са България, Полша, Румъния, Австрия, Естония, Латвия, Литва, Република Чехия, Словакия, Унгария, Словения и Хърватия.

Все още разликите между Западна и Източна Европа по отношение на инвестиции и икономическо развитие са съществени. Разликата може да се онагледи с изчисления за инвестициите в инфраструктура, енергетика и дигитализация между двата региона, която възлиза на 1.5 трилиона евро. Целта на инициативата е със съвместни усилия да се постигнат бързи и устойчиви резултати за намаляване на тези големи диспропорции на европейския континент.

От подобряване на свързаността и развитието на страните от Източна Европа има позитив целият Европейски съюз, защото глобалната битка за по-висока конкурентоспособността се ожесточава с всеки изминал ден. От друга страна, в нашия Източен регион има голям потенциал за развитие, нови пазарни ниши и все по-образован човешки капитал. С една обща визия за развитие може да се създаде потенциал за изнасяне на производствени мощности от Германия и Франция към България и Румъния, а не към страни от азиатския континент. Подобна по-дълбока икономическа свързаност е гарант и за геополитическа стабилност.

Най-съществени инвестиции в инициативата „Три морета“ се планират за изграждането на транспортната свързаност между 12-те държави. До 2030 г. са заложени общи инвестиции в размер на 290 млрд. евро, от които най-много ще се насочат към изграждане на пътища – 165 млрд. евро и железопътни линии – 100 млрд. лв. По линия на дигитализацията, част от която е неразривно свързана с транспортната инфраструктура, целта е инвестициите да достигнат размер от 160 млрд. евро. При енергийните проекти сумата е 88 млрд. евро.

Транспортът е един от най-ключовите отрасли и не случайно транспортната мрежа се нарича кръвоносната система на всяка една икономика. Инвестициите в това направление носят след себе си много по-бързото, лесно и евтино транспортиране на стоки, което води и до по-ефективен внос и износ на суровини и засилване на транзитната търговия. Бързото придвижване е важен фактор и за трудовия пазар, който може по-лесно да оптимизира търсенето и предлагане на кадри. Не на последно място пътната мрежа създава предпоставки за създаване на повече заетост на локални бизнеси и създаване на нови бизнес възможности.

При изграждането на пътища в последните години напредък виждаме при Полша, Румъния и България, но това съвсем не е достатъчно. Ако погледнем WEF Индекса за развитие на транспортната инфраструктура, България е на последна позиция от страните в инициативата „Три морета“. С малко по-добър коефициент е Румъния, а с най-добри резултати са Австрия, Република Чехия и Полша.

Ние трябва да сложим ясен приоритет върху подобряване на транспортната свързаност по оста Север-Юг, което е от ключово значение за икономическото развитие на Северна България. Усилията трябва да се насочат към доизграждане на транспортния коридор N4, нова визия и план за коридор N9 и по-ясен план за проектиране и изграждане на автомагистрала „Черно море“. Тези коридори имат много по-мащабни характеристики, защото включват минимум два компонента – наземен и железопътен транспорт. При тях има изискване и за праволинейност, с което се достига максимална ефективност в транспортните дейности.

Развитието на железопътната мрежа в България трябва да се случва паралелно с изграждането на пътищата. Това е и един от най-екологичните и безопасни начини за превоз. Всъщност насърчаване на използването на железопътния товарен превоз е ключов елемент на политиката на ЕС. Стратегически важен приоритет е планирането и изграждането на още мостове над река Дунав. Не може да искаме да развиваме транспортната свързаност и да имаме само два моста по цялото протежение на река Дунав.

Пред инициативата „Три морета“ обаче стоят и редица въпроси. Най-важният е дали всички инвестиции в транспортната, енергийната и дигиталната свързаност ще бъдат направени на практика. В инициативата беше интегриран и инвестиционен фонд, който да започне процеса по обезпечаване на финансирането. Идеята той да е публично-частен е единствената работеща, защото от ключово значение е привличането на частния капитал.

Фондът е основан от полската и румънската банки за развитие. След това към структурата се присъединяват още седем страни, в това число и България. Фондът има за цел да привлече 3-5 млрд. евро собствен капитал, с който да се постигне силно мултиплициращ ефект в рамките на следващите 15 години. Възможност за участие във формирането на капитала ще имат и други регионални и частни инвеститори. Дейността на Фонда ще е инвестиции в контролни или големи миноритарни дялове с цел участие във взимането на стратегическите решения и управление на процесите. Важно е България да участва активно в предлагането на конкретни и полезни за икономиката ни проекти. Засега има само три заявени такива – тунела под Петрохан, автомагистрала „Черно море“ и Подземно газово хранилище Чирен. Трябва да се включим много активно и по осите дигитализация, енергетика и образование.

Оригинална публикация в „24 часа“.

Предишна

Следваща