Социологическо изследване и икономически анализ на директните държавни трансфери в подкрепа на домакинствата

Социологическо изследване и икономически анализ на директните държавни трансфери в подкрепа на домакинствата представиха днес в пресклуба на БТА експертите от Съвета по икономически и публични политики. Изследването представлява социологическо проучване, данните от което се интегрират в макроикономически анализ. Резултатите от изследването показват дали директните държавни трансфери носят след себе си висока ефективност и ефикасност. Автори на доклада са икономистите Никола Филипов, Михаил Кръстев, Кузман Илиев, Владимир Сиркаров и доц. Петър Чобанов.

БГНЕС

В средата на април 2021 г. се проведе проучване на лицата над 18-годишна възраст, целящо да изясни и оцени какъв би бил икономическият и социален ефект, ако в България се предприемат мерки подобни на тези, които бяха предприети в САЩ под формата на предоставяне на фиксирана сума от 1400 щ. д. на всеки гражданин над 18 години. Резултатите от изследването дават възможност да се оцени в каква степен се увеличава вътрешното търсене, как се променя неговата структура при увеличение на доходите и дали подобни директни държавни трансфери носят след себе си висока икономическа ефективност и ефикасност.

Въпросът, който беше зададен е: „Ако държавата предостави на всеки български гражданин сумата от 1400 лв., Вие лично какво бихте направили с тези пари?“ Избрана е достатъчно висока сума, за да се оцени какъв би бил ефектът дори и при такава значителна за бюджета и финансовия капацитет на икономиката сума. Този теоретичен експеримент дава отговор и на въпроса какъв би бил ефектът от механичното увеличаване на доходите, без това да е свързано с нарастване на БВП и производителността на труда.

„За голямо съжаление икономическите мерки за борба с икономическите последици от COVID-19 не бяха подкрепени от икономически анализи, които да покажат какви ще бъдат ефектите на микро и макро ниво. Българската политическа класа у нас не използва подобен подход, което показва липса на отговорно поведение.“ заяви при представянето на изследването Владимир Сиркаров.

„Най-значителна част от българите ще изразходват парите за ремонти (28%) и изплащане на задължения по битови сметки (28%). Данните от настоящето изследване се различават съществено от тези в НСИ, което показва съвършено различен модел на бюджетните разходи при такъв значителен и извънреден приход“, допълни Сиркаров.

Владимир Сиркаров

„Много интересни данни се виждат при изследването на склонността към спестяване и даряване. Виждаме, че възрастните хора са отговорили, че ще спестят част от тези средства – 42% и биха дали пари на свои близки – 25%. Това изглежда много нелогично на фона на ниските доходи на тази група.“, сподели Никола Филипов.

Той също така акцентира, че „едва 2% от запитаните са отговорили, че биха инвестирали парите си в акции и облигации. Според нас една модерна и ефективна икономика не може да съществува без развит капиталов пазар. За съжаление нашият капиталов пазара е силно недоразвит. Спестяванията отиват основно към банките, което е положително за тях, но в момента банките са свръх ликвидни и капитализирани и нямат нужда от допълнителни ресурси. Липсата на алтернатива в лицето на капиталовия пазар води до сериозни макроикономически дисбаланси.“

Никола Филипов

„Хеликоптерните пари като концепцията, която всъщност анализираме в изследването, е предлагана под една или друга форма от почти всички политически сили. Това се прави без необходимата оценка, както на тежестта, която ще понесе фиска, така и на икономическите ефекти“, отбеляза Михаил Кръстев.

Относно макроикономическите ефекти той разясни, че „подобни директни трансфери нямат сериозно отражение в повишаване на БВП. В нашия анализ сме използвали няколко подхода при изчисляване на БВП, като резултатите са в диапазона между 0,9% и 2,5% номинално нарастване. При включване на инфлационната компонента реалното нарастване на БВП ще бъде още по-незначително.“

Михаил Кръстев

По отношение на икономическите ефектни от подобен тип директни трансфери Кузман Илиев каза, че „Фискалният ефект ще е изключително негативен, защото публичните разходи ще се повишат с над 8.5 млрд. лв. Те ще се налеят в икономиката, което ще е с цената на допълнителен дълг, който трябва да се изтегли. Така дефицитът ще достигне 10.6% от БВП. А Маастрихтските критерии задават 3% граница на дефицита. За нас това е важно, защото искаме да влизаме в Еврозоната.“

„Този теоретичен модел показва, че дори при заделянето на огромен публичен ресурс за директни трансфери, ефектите ще са свързани с опасно задлъжняване при незначителни макроикономически позитиви“, коментира финансистът Кузман Илиев.

Кузман Илиев

Проучването е реализирано от социологическа агенция „Тренд“ по поръчка на Съвета по икономически и публични политики. Изследването на терен е проведено между 13 и 19 април 2021 г. сред 1008 пълнолетни български граждани. Използваният метод е интервю „лице в лице“. Изследването е представително за населението на страната във възрастовата категория 18+.

С пълния текст на Социологическо изследване и икономически анализ на директните държавни трансфери в подкрепа на домакинствата може да се запознаете тук: АНАЛИЗ – СИПП

Видео материал от представянето в БТА:

Предишна