Спешни мерки за укрепване на бизнес средата

Интервю на доц. Петър Чобанов във вестник „Стандарт“:

– Доц. Чобанов, инфлацията расте в последните месеци, очаква се цените още да се вдигнат с увеличението на газа, тока и парното от 1 юли. Каква е причината за достигане на нива, които не помним в последните години и как това ще се отрази на икономиката?

– Факторите на инфлация могат да бъдат базирани както на икономическото развитие, така и създадени по административни причини, каквито са администрираните цени на електроенерия и топлоенергия. Те дават отражение, но този ефект постепенно ще отмине. По-важен е другият ефект, в основата на който е финансовата политика на централните банки. Отрицателните лихвени проценти водят до подценяване на рисковете при инвестиционни решения и те се увеличават. Повишаването на цените на суровините се дължи и на плановете на големи икономики като тази на Китай за бърз растеж. Тъй като инфлацията е свързана с възстановяване на икономиката, не могат да се вземат конкретни мерки за нейното овладяване, за да не се попречи на възстановяването. Но самата инфлация, ако много се увеличи, може да попречи на икономическия растеж – ще стане прекалено скъпо да се инвестира и да се потребява. Затова инфлацията трябва да се наблюдава внимателно. За България, която е в процес на конвергенция, е възможно да има и малко по-висока инфлация от страните в еврозоната. Здравословната инфлация за развитите икономики е до 2%, а за икономиките в преход – до 3,5-4%, ако е повече, ще ни отклони от критериите от Маасртихт. Но и при развитите икономики се счита, че може да скочи над 2,3%, тогава у нас ще стане още по-висока. Това се подхранва от увеличаването на задлъжняването и от политиките на централните банки за покупка на държавен дълг и поддържане на отрицателни лихвени проценти. Което създава изобилие от ликвидност.

– Има ли у нас увеличение на парите в обращение и това свързано ли е с повишаването на инфлацията?

– Парите в обращение зависят от икономическото развитие. И е нормално когато търсенето започва да расте, и те да се увеличават. Срещу тях винаги трябва да стоят валутни резерви, тъй като механизмът на паричния съвет е в сила у нас. По данни на БНБ, към 31 май 2021 г. в обращение са 22,1 млрд. лева, а година по-рано са били 18,9 млрд. лева – имаме увеличение с малко над 3 млрд. лева. Това е нормално и обусловено от икономически фактори. Този показател не накърнява финансовата стабилност.

– Банки вече слагат отрицателни лихви на някои спестявания. Нормално ли е това?

– Ние сме обвързани с европейския банков сектор, част сме и от Европейския банков съюз. Причината за отрицателните лихви не е в нашите банки, а в политиката на ЕЦБ. Но тази ситуация е логически необоснована – когато си дадеш парите в банката, очакваш да получиш лихва срещу тях, защото някой друг ги ползва. Но виждаме обратното, което няма как да е устойчиво в дългосрочен период. Това се отразява негативно и на дългосрочната склонност към спестяване. Много трудно можем да намерим в момента финансови инструменти, които са достъпни за обикновения човек и му гарантират дългосрочна възвращаемост, която да му позволи да си прави планове за бъдещето. С тези проблеми се сблъскват и пенсионните фондове, които също трябва да намерят алтернативи, така че да гарантират, че хората, че след време ще могат да разчитат на по-високи пенсии. Колкото по-бързо се намери изход от тази ситуация – генерално и в общоевропейски аспект – толкова по-добре и за самата банкова система, и за нормалните процеси на спестяване и инвестиране в икономиката. Една инвестиция трябва да се базира не на подценения риск, а на нормална икономическа среда, норрмална оценка на лихвените проценти, което за съжаление в последните години след глобалната криза не наблюдаваме. Не виждаме да се задава и някаква стратегия за изход от тази ситуация, поне в ЕС и еврозоната. Банките вече нямат нормално поведение. Нормално е да се конкурират за ликвидност, която привличат от своите вложители на базата на продукти, на оценката на риска за самата банка и на положителни лихвени проценти. Цялата необходима ликвидност на банките в еврозоната се набавя от Центалната банка и това прилича на ситуацията през социализма, когато имахме монобанка и нейни клонове. Не трябва да стигаме до подобна ситуация, тъй като видяхме, че процесите на свръхпланиране не завършват добре.

– В САЩ финансовият министър заговори за промяна на лихвената политика. Ще се случи ли това и в Европа?

– В САЩ ситуацията като че ли е по-нормална. Но еврозоната е отделна икономическа зона. ЕС мисли за голяма икономическа трансформация – Зелената сделка, за което трябва финансов ресурс. Този ресурс не е съвсем наличен, затова се пристъпи към един колективен дълг, от който се бягаше в миналото. Плановете за възстановяване и устойчивост ще бъдат финансирани чрез този колективен дългосрочен дълг, който трябва да се връща след време или чрез нов дълг, което е неустойчиво, или чрез по-високи приходи. Говори се за различни типове екологични данъци, такси, на базата на това колко емисии са използвани за производството на продукти, дали тези продукти могат да бъдат рециклирани и всичко, което е свързано с тази нова икономическа парадигма. Има опасност ЕС и еврозоната да се затвори като икономическа зона. Това не е добре, тъй като трудно някой пазар, колкото и голям да е той, може да бъде самодостатъчен.  За съжаление дългосрочната статегия за илзизане от ситуацията на отрицателните лихвените проценти все още не е избистрена, но инфлацията, ако се ускори значително и се види, че дългосрочно може да остане над определени нива, това ще предизвика въпроси. Тъй като отрицателните номинални лихвени проценти може да означават отрицателни реални лихвени проценти, което пък е неблагоприятно за всички с изключение на правителствения дълг – той се финансира евтино, става все по-дългосрочен хоризонтът на заемане и инфлацията помага да бъде по-лесно връщан.

– Какво да правят хората, които имат някакви спестявания и виждат, че те започват да се изпаряват?

– Все още не се изпаряват, но започват да се трупат загуби по спестяванията. Трудно е да се намери печеливша стратегия. Но хората си търсят къде да инвестират. В България най-често е в недвижимост. Има риск да се увеличат цените много, да се стигне до балони, но мисля, че сме далеч все още от подобна ситуация. Но когато се инвестира в недвижимост, трябва да се държи сметка не само за цената на жилището, а и за заобикалящата инфраструкура, за да сме сигурни, че подобна инвестиция ще пази и увеличава дългосрочно своята цена. Друга възможност са криптовалутите, но те не са толкова лесно достъпни и носят своите рискове. Същото се отнася и за златото.

– В момента живеем нормално, но не знаем какво ни чака наесен – нова вълна на коронавируса, ново затваряне? Ясно е, че туризмът е тежко пострадал, прогнозата за неговото възстановяване е 2024 г. Какво се случва в другите сектори на икономиката и как да се ускори възстановяването?

– Разликата между глобалната и настоящата криза е, че тази засяга повече услугите, какъвто е туризмът и там е по-трудно да се възстановят загубите. Ако миналата година човек се е отказал от едноседмична почивка, тази година не можем да очакваме, че ще си позволи 2 седмици, за да може туристическият бранш да избие миналогодишните загуби. Все още има несигурност, която се отразява върху почивките. Държавата трябва да направи реформи, които да укрепят бизнес средата – категорично да се покаже, че имаме възможност за по-свободно инвестиране, да не чувстват предприемачите натиск, да се облекчат административните изисквания и режими. Според класацията на Световната банка, по стартиране на бизнес България сериозно изостава, да не говорим колко бавно става присъединяването към електропреносната мрежа. Трябва да се види къде с малки усилия държавата може да направи така, че бизнесът да стартира по-бързо. Някои от процедурите и разрешителните да минат в елекронен формат. Така съществено ще се ускорят сроковете и ще може бизнес планирането да е по-добро. Ако един инвеститор трябва да чака 6-7-8 месеца или година, за да стартира бизнеса си, и икономическата среда ще се е променила, и договорките му с банките се променят, и цените се променят. Това затруднява процеса на планиране и мотивацията да бъдат правени подобни проекти. Затова колкото по-бързо се въведе едно нормално общуване в електронен формат, дигитализация, намали се субективният елемент за разрешителни и се облекчат процеурите – толкова по-бързо бизнес средата ще се възстанови. По отношение на възстановяването на икономиката – имаме положителни сигнали, свързани с търговията, промишлеността и донякъде с сторителството – наваксване на нивата от 2019 г. и дори лек растеж. Но данните за БВП за първото тримесечие на 2021-а не са много благоприятни. 8 страни в ЕС растат спрямо същото тримесечие на 2020 г., но ние не сме от тях. Сред тях са и наши конкуренти от ЦИЕ, с които ни сравняват инвеститорите. Когато започне износът да расте, тогава можем да говорим за възстановяване и да бъдем по-спокойни за бъдещето.

– Какво трябва да се направи за възстановяването на туризма?

– В Стратегията за туризъм, изготвена от Института по икономика и политики към УНСС, сме набелязали 50 мерки – краткосрочни, средносрочни и дългосрочни. Първо трябва да се види какво е финансовото състояние на предпрпиятията в туризма, какви загуби са имали миналата година, колко дължат за кредити и когато изтекат мораториумите върху тях, да се направи, след съгласуване с ЕК за допустима държавна помощ, Гаранционен фонд, който да подпомогне жизнеспособните фирми с временни ликвидни затруднения. Ако имат натрупани наказателни лихви поради неплащане на данъци и осигуровки, да се помисли за опростяването или разсрочването им. Трябва да се следят стандартите за безопасност, което ще помогне да се привличат туристи. В по-дългосрочен период да се мисли за прехода към дигитализация – част от услугите вече няма да се предоставят лице в лице, а чрез онлайн платформи, на които да се срещнат търсенето и предлагането. Затова е много важен проектът на „Стандарт“ и УНСС за интерактивна карта за Чудесата на България, която да даде представа за конкретните региони, предоставящи туристическа услуга.

Оригинална публикация във вестник „Стандарт“.

Предишна

Следваща