Вдигането на данъците е колосална грешка

Тези, които ще бъдат ударени от връщането на прогресията са представители на т. нар. средна класа – мениджъри, ИТ специалисти, лекари и юристи

Масмедиите за първи път в историята създават условията за глобална паника и истерия

Ако не променим нещо, влизаме в спирала. Негативна. Затваряме, отваряме, после пак затваряме цели сектори в икономиката – това може на практика да продължи неограничено във времето. А масмедиите и социалните мрежи за първи път в историята на човечеството създават условията за глобална паника и истерия. Които вече буквално обхващат всички. С негативни ефекти върху психическото здраве, финансовата стабилност и продължителността на живота, която, от своя страна, е функция на икономическия стандарт на една нация.

След като беше заложен дефицит от 5 млрд. в бюджета за тази година виждаме как в средносрочен план и като дял дългът на правителството ще расте – от малко над над 23 на сто спрямо БВП сега до почти 30% само след 2 години. И няма как да бъде другояче: докато икономиката е в мъртвата хватка на здравната и икономическата кризи и докато държавата продължава да помпа разходите… Ефектът ще е този.

В условия на криза, производствената част от икономиката страда. Падат приходите на бизнеса, губят се нетни работни места, независимо от субсидираната с държавен дълг заетост. Намаляват инвестициите. В същото време разходите на държавата са рекордни. 

Парадоксално, но докато икономиката се свива с малко над 4 на сто за миналата година, възнагражденията в публичен и частен сектор вървят нагоре. Нарастват заплатите в публичния сектор чисто административно – всички с 10 на сто, а с 30 на сто за заетите на първа линия в битка с вируса. Макар и с по-бавни темпове нагоре в кризата е средното възнаграждение в частния сектор. За жалост, правдоподобното обяснение е, че се свива работната сила, а бизнесът задържа най-квалифицираните, покачвайки малко заплатите им, но освобождавайки по-неопитните и нискоквалифицираните. На едни бизнеси е позволено да работят и печелят, на други не. Трагедията за едни е изобилие за други.

Вместо основните теми в политическия дебат да са как да рестартираме икономиката си, давайки пространство на предприемачите и подобрявайки бизнес средата, както и как да изкараме повече хора над линия на бедността – изведнъж привнасяме изключително съмнителната тема за „битката неравенствата“. Че може да сме равни в нищетата – не е важно. И че неравенствата всъщност са естествени, защото всички сме различни като предпоставки, знания, интереси, воля за придобиване на нови компетенции и умения, както и че неравенствата са в основата на цивилизацията… Това също отива на заден план.

Лоши неравенства, разбира се, има. Частният сектор меси баницата, държавата разпределя голяма част от нея. Който е близо до обществени поръчки и тлъсти договори, печели. Наричат го корупция. Но никой не бори причината за явлението, а именно неограничената намеса на държавата в икономиката, а се гледа само симптома. Причина за „отварянето на ножицата“ между бедни и богати има още една. Паричната политика на централните банки. Те печатат трилиони евро, долари и йени и заливат финансовите пазари с тях. А стойността на акциите излита, което прави „единият процент“ още по-богат, за сметка на средната класа и хората с фиксиран доход, чийто средства се топят заради пълзящата и трупаща се с времето инфлация.

Вместо да се борим с тези очевидни извращения на държавата в икономическия процес у нас се появяват сериозни партии и то с реални шансове за властта, които искат промяната на данъчния модел. Отмяна на плоския данък, връщане на прогресивното облагане за физическите лица. Богатите да плащат повече. “Богатите” у нас са квалифицираните хора със заплата над 3600 лв. Богатите! Та самите депутати са си писали по-високи заплати. А пък дори с месеци не се вясват с парламента, че и си ги получават независимо от кризата. От данъците на същите тези “богати”, които дори стоят полузатворени вече година. И понасят бремето на цялата криза. 

Да, точно така у нас – тези, които ще бъдат ударени от връщането на прогресията са представители на т. нар. средна класа – мениджъри, ИТ специалисти, лекари и юристи. Те ще бъдат наказани, защото са положили усилия и са успешни. Естествено, това че и сега като сума плащат много повече за услугите на държавата заради по-високите си доходи е без значение. И че децата им не се класират по “социалните критерии” за детска градина – също. Идеята очевидно е да ги прогоним. А партията, която стои на амбразурата зад безумието, забравя, че по нейно време, през 90-те, прогресия имаше и това значеше огромен дял на сивата икономика, ниски приходи в хазната, несъществуваща средна класа и над 2 млн. българи зад граница. Но паметта е къса, а вредните идеи винаги си намират приемник. Още повече, как хубаво звучи: богатите да плащат!

Постоянното тикане напред на чуждия пример е смехотворно. САЩ, Швеция, Франция – всички те имали прогресивно данъчно облагане. Удобно се пропуска фактът, че докато са растяли и капиталообразували, тези държави са били изключително икономически свободни. С ниски данъци и малка намеса на държавата в икономиката. Днес те са декапитализирани и задлъжнели до безобразие. А социалните катаклизми, расовите сблъсъци, гетата и атентатите там – са ежедневие. 

Често се дава и друг пример за това как Бил Гейтс, Уорън Бъфет или Сорос били за това „богатите“ да плащат повече и да има прогресия. Имайте предвид следното: олигарсите, безбожно богатите социални инженери и меценати не са богати заради ниското облагане на труда им. Техните авоари са от спекула на финансовите пазари или поскъпване на акциите компаниите им. Както вече казахме, това е следствие на паричната политика на централните банки и съвсем не е естествен процес. Затова и тези хора често презират „труда“ и възнаграждението от него. Не го разбират. 

В икономически план вдигане на данъците би било самоубийство. При срива на преките чуждестранни инвестиции с 50 на сто за миналата година, да се каже, че ще растат данъците, а харчлъкът само ще расте – това значи да попаднем в черен списък за външните спестявания и инвеститори. Непредсказуемост, политически риск, високи данъци, задлъжняване, ляв популизъм. Как ви звучи?

Бедността и топящата се средна класа, заради липсата на инвестиции, възможности, прогнозируемост и безпрекословна защита на частната собственост – от това трябва да се тревожим. С налагане егалитарен манталитет и равенството като цел, не ни трябва криза, епидемия или война – ние сами ще си ги претворим като икономически ефекти.

За да излезем от кризата, имаме нужда от спестявания, които да валидират инвестициите и растежа. Вдигане на преки данъци значи обезкуражаване на труда и спестяванията, спад в производителността. Това намалява растежа. Ако капиталообразуването (инвестициите) е било 35 процента от БВП преди кризата от 2008 г., днес е под 19 процента. Това всъщност е големият икономически проблем на страната ни – декапитализираме се. 

Данъците трябва да са разумни, а всеки който държи да ги вдига, следва да е напълно наясно какво точно прави. Ако не той, то поне избирателите му. Болезнено е, но друг изход няма. А дългосрочно – със сигурност ще е за добро.

Оригинална публикация

Предишна

Следваща