Вдигането на МОД е много негативен сигнал към бъдещите инвеститори и предприемачи

С голям интерес обществеността очакваше публикуването на проектобюджета за 2022г. Той се забави много, защото финансовият министър Асен Василев трябваше да предложи нова философия и по-ефективен модел за управление на публичните финанси. Това е една от основните причини да не се използва предложения вариант за бюджет от втория служебен кабинет на президента Румен Радев и внасянето на проект още преди края на 2021г.

За съжаление големите очаквания за промени не се оправдаха, защото настоящият проект за Бюджет 2022 не се различава съществено от бюджетите на предходните правителства. Напротив, виждаме още по-големи правителствени харчове, неоправдано голям дефицит, трупане на дългове, доста оптимистични прогнози за приходите и липса на реформи. Дори от политическа гледна точка е изненадващо, че бюджетът се опитва да удовлетвори желанията на всички за всичко, сякаш не сме след избори, а точно преди такива.

Разходите се увеличават до над 63 млрд. лв., но към тях трябва да прибавим още 2,9 млрд. лв. – разходи от миналата година, които се прехвърлят в настоящата. По този начин разходите набъбват до близо 66 млрд. лв. Това представлява удвояване спрямо 2016г. Като дял от БВП виждаме 44,2% с прогноза за спад до 43,2%, което обаче остава над 40%-то правило по Закона за публичните финанси. В същото време очакваните приходи възлизат на малко над 57 млрд. лв., което означава залагане на бюджетен дефицит от цели 5,9 млрд. лв. или 4.1% от БВП. Ако добавим и споменатите вече 2,9 млрд. лв. към дефицита, ще получим 8,8 млрд. лв. повече планирани разходи, в сравнение с очакваните приходи. В година на относително високи прогнози за икономическия растеж (4,8%) в страната не просто не трябва да се трупат бюджетни дефицити, а да се заделят фискални буфери.

В бюджетните разчети виждаме, че дефицитът ще се финансира чрез дългове. През 2022г. се планира поемането на нов държавен дълг от 7,3 млрд. лв. 3,0 млрд. лв. от него ще се използват за рефинансиране на стари задължения. Така към края на годината ще достигнем 35,5 млрд. лв. или 24,8% от БВП. Негативната тенденция за увеличаване на задлъжнялостта на страната ще продължи и през следващите години. Към края на 2024г. ще достигнем ниво от над 47 млрд. лв. или 29,3% от БВП. Аргументът, че сме далеч от Маастрихския критерий за 60% държавен дълг към БВП е доста подвеждащ. България е малка, отворена икономика, която се намира в паричен съвет и рисковете от дефицитното харчене на държавата са много по-големи. Да не говорим как всички ние години наред наблюдаваме корупцията и неефективността в държавните харчове и държавните предприятия.

Аргументът за подобна бюджетна политика е, че сега е моментът държавата да подкрепи икономическото развитие на страната. Подобна теза звучи адекватно само за партия като БСП. Останалите политически формации, особено Демократична България и Продължаваме промяната, би трябвало да защитават идеите за по-малка намеса на държавата в икономиката и облекчаване на дейността на по-ефективния и ефикасен частен сектор и свободна конкуренция. Голямото участие на държавата в чисто икономически процеси е водило, води и ще води до крайно незадоволителни резултати… и това убягва, волно или неволно, на съставилите този проект за бюджет.

Постигането на икономически просперитет се генерира от предприемачите и работната сила, които произвеждат стоките и услугите, които всички ние потребяваме. Колкото повече знание, опит и продуктивност се прилага и от двете взаимосвързани групи, толкова по-голяма добавена стойност ще се създава. Държавата не създава стойност, тя преразпределя създаденото от частния сектор. Тя има основни функции, като гарантиране на правовия ред, вътрешната и външна сигурност. Мощната преразпределителна тежест обаче е нещо, което не просто не е полезно, а много опасно за нашата икономика.

Решението да се увеличи максималния осигурителен доход от 3000 на 3,400 лв. също е безкрайно изненадващо, защото идва от хора като премиера Петков и вицепремиера Василев, които са хора от бизнеса и които многократно говориха, че няма да вдигат данъците. Вдигането на МОД е покачване на общата данъчна тежест, защото осигурителните плащания са квази-данъчни задължения. Странното е, че по-този начин допълнително се натоварват най-продуктивните компании и най-производителните служители. По-бързият и устойчив икономически растеж се постига с помощта на най-продуктивните сектори, компании, специалисти. Те могат да издърпат по-бързо напред цялата икономика. Това явно не се осъзнава от новите управляващи, защото вместо намаляване на административната и данъчна тежест се повишава МОД… и то с над 13%. Дори да не навреди съществено на бизнеса, подобно решение е изключително негативен сигнал за потенциалните вътрешни и външни инвеститори и предприемачи.

В проектобюджета виждаме и ръст на минималната работна заплата до 710 лв. Това не е изненада, защото синдикатите отдавна настояваха за подобна мярка. Това не означава обаче, че тя е нещо положително. На пръв може да изглежда като нещо полезно, но всъщност поражда рискове от увеличаване на безработицата и нерегламентираните плащания „под масата“. Това важи най-много за районите и индустриите с ниски доходи. За съжаление не се повдига въпросът за въвеждане на диференцирана МРЗ по индустрии или на регионален принцип. Тема, която може да намали негативните ефекти от съществуването на подобна административно наложена цена на труда.

Положително в проекта за бюджет е, че капиталовите разходи ще се повишат съществено – до 5,8% от БВП при 2,9% от БВП миналата година. В сравнение със социалните трансфери, при капиталовите разходи, например в републиканската пътна мрежа, има по-голям мултиплициращ икономически ефект. Разбира се, важно е подобряването на прозрачността, ефективността и контрола при тяхното насочване и използване. Полезно е и отпадането на данъка върху лихвите по депозитите, който особено в настоящата ситуация е тотално неадекватен. Увеличаването на размера и обхвата на ваучерите също е добра мярка. Не се адресира обаче един съществен проблем при тях – ограниченото количество, от което се възползват предимно големи компании.

Оригинална публикация.

Предишна

Следваща